(1) Финансовите активи от категориите “държани до падеж” и “кредити и вземания” подлежат на проверка за обезценка, като в случаите, в които балансовата им стойност е по-голяма от очакваната им възстановима стойност към момента на проверката, застрахователят ги оценява по възстановимата им стойност и признава загуба от обезценка. Балансовата сума на актива се редуцира до нейната определена възстановима стойност директно или посредством корективна сметка.
(2) Размерът на загубата по ал. 1 е разликата между балансовата стойност на актива и очакваните бъдещи парични потоци.
(3) Очакваните бъдещи парични потоци се получават, като договорените парични потоци се намаляват най-малко, както следва:
- 1. за вземания от застраховани (застраховащи) лица, по които са натрупани просрочени плащания: а) от 90 до 180 дни - 25 на сто; б) от 181 до 365 дни - 75 на сто; в) над 365 дни - 100 на сто; г) след изтичане срока или след предсрочно прекратяване на застрахователния договор - 100 на сто;
- 2. за всички останали вземания, по които са натрупани просрочени плащания: а) от 31 до 60 дни - 10 на сто; б) от 61 до 90 дни - 50 на сто; в) над 90 дни - 100 на сто.
(4) Ако в следващ отчетен период обезценката на вземане намалее, то може да се преоцени, в случай че в продължение на не по-малко от шест месеца не са налице условията по ал. 3, въз основа на които е извършена обезценката.