към чл. 12, ал. 3 Методи за изследване на фуражните добавки I. Изследвания, отнасящи се до ефективността на фуражните добавки 1. Изследвания, отнасящи се до подобряване качеството на продуктите за изхранване на животни Тези изследвания се отнасят до технологични добавки, като антиоксиданти, консерванти, емулгатори, желиращи агенти и др., които са предназначени да подобрят качеството на премиксите и на продуктите за изхранване на животни или да продължат времето за съхранението им. Доказателството за ефективността на добавката трябва да бъде дадено чрез подходящ критерий в предполагаемите условия на приложение, в сравнение с продукт за изхранване на животни като отрицателна контрола и, при възможност, в сравнение с продукт за изхранване на животни, съдържащ технологична добавка с известна ефективност. Точната природа на изследваните активни субстанции, на препаратите, на премиксите и на продуктите за изхранване на животни, справочният номер на партидата, концентрацията на активната субстанция в премиксите и в продуктите за изхранване на животни, условията на изследване (температура, влажност и др.), а също датата и продължителността на изследването, неблагоприятни ефекти и по-нататъшни отрицателни ефекти, които се явяват по време на изследването, се описват за всеки експеримент. 2. Изследвания, отнасящи се до влиянието на добавките върху животинската продукция Тези изследвания се отнасят до зоотехнически добавки, като антибиотици, растежни стимулатори, кокцидиостатици, други лекарствени субстанции и др., които оказват влияние върху животинската продукция. Изследванията трябва да бъдат проведени върху всеки опитен вид в сравнение с отрицателна контролна група и, по възможност, в сравнение с групи, получаващи продукти за изхранване на животни, съдържащи добавки с известна ефективност. 2.1. За антибиотици и растежни стимулатори: изследвания за влиянието им върху ефективността на хранене, растежа на животното и добива на животинска продукция. Определяне на отношението доза/отговор. 2.2. За кокцидиостатици и други лекарствени субстанции: трябва да се обърне основно внимание на доказателства за специфични ефекти и, в частност, за профилактични свойства (напр. заболеваемост, брой на ооцисти, оценка на уврежданията и др.). Прилага се информация за ефективността на хранене, растежа на животните, количеството и търговското качество на животинската продукция. 2.3. Условия на експеримента Проведеният тест трябва да бъде отделно и детайлно описан. Записът на изследването трябва да позволява провеждането на статистически анализ. Предоставят се следните данни: 2.3.1. вид, порода, възраст и пол на животните, процедура за определяне; 2.3.2. брой на опитните и на контролните групи, брой на животните във всяка група; броят на подбраните животни от двата пола трябва да бъде достатъчен за статистически цели; 2.3.3. концентрация на активната субстанция в продуктите за изхранване на животни, определена чрез контролен анализ; справочен номер на партидите; хранителен състав на дневния порцион като качество и количество; 2.3.4. място на провеждане на всеки експеримент, физиологически и здравни условия за животните, условия за хранене и отглеждане в съответствие със стандартната практика; 2.3.5. дата и точна продължителност на изследването, дата на проведените изпитания; 2.3.6. нежелателни ефекти и по-нататъшни отрицателни ефекти, които се появяват по време на експеримента, и време на тяхното появяване. 3. Изследвания, отнасящи се до качеството на животинската продукция Изследвания върху органолептичните, хранителните, хигиенните и технологическите качества на хранителните продукти, получени от животни, хранени с продукти, съдържащи добавки. Изследвания, отнасящи се до безвредността при използването на добавки Изследвания за оценяване на: безвредността от употребата на добавки при опитни видове, рисковете за консуматора, които могат да произлязат от консумирането на храна, съдържаща остатъчни количества от добавката, рисковете от вдишване или кожен контакт за лицата, които боравят с добавката като такава или като включена в премиксите и продуктите за изхранване на животните и на рисковете от замърсяване на околната среда с продукти, произлизащи от добавката или екскретирани от животните. Тези изследвания ще са необходими в тяхната цялост или частично в зависимост от вида на добавката и от условията на нейната употреба. С оглед оценяване рисковете за консуматора знанията за метаболизма на активната субстанция при различни опитни видове, а също така знанията за състава и биологичната достъпност на остатъчните концентрации в тъканите ще бъдат от съществено значение при определяне обхвата на изследванията върху лабораторни животни. Нещо повече, знанията за състава, за физико-химичните и биологичните свойства на екскретираните остатъчни количества, произлизащи от добавката, ще бъдат задължителни за определяне обхвата на изследванията, необходими за оценяване на риска от замърсяване на околната среда. II. Изследвания върху опитни видове 1. Токсикологични изследвания на добавките Изследвания за поносимост. Изследвания на биологичните, токсикологичните, макроскопските и хистологичните ефекти. Определяне степента на безвредност (границата между предлаганото максимално ниво на дозата и нивото, при което се наблюдават нежелателни ефекти). Може да бъде достатъчно да се посочи минималната или приблизителната стойност за тази степен, ако е възможно да се демонстрира, че нивото, при което се наблюдават нежелателни ефекти, многократно надвишава предложеното максимално ниво на дозата. 2. Микробиологични изследвания на добавките 2.1. Изследване микробиологичния спектър на действие на добавката чрез определяне на минималната концентрация на инхибиране (МIС) в различни патогенни и непатогенни грам-отрицателни и грам-положителни видове бактерии. 2.2. Изследване на кръстосаната резистентност към терапевтични антибиотици чрез определяне на МIС в мутанти, получени in vitro, които проявяват хромозомна резистентност към добавката. 2.3. Изследвания за установяване дали добавката е в състояние да селектира фактори на резистентност. Тези изследвания трябва да бъдат проведени в полеви условия върху животински видове, за които добавката е предвидена първоначално. Впоследствие трябва да бъде определено дали R-факторите, които биха могли да бъдат открити, носят множествена резистентност и са трансмисивни. 2.4. Изследвания за определяне ефекта на добавката върху нормалната интестинална флора и върху колонизацията на интестиналния тракт и екскрецията на патогенни микроорганизми. 2.5. Полеви изследвания за определяне процента на бактериите, резистентни към добавката. Те трябва да бъдат проведени на големи интервали преди и след употребата на добавката (мониторинг). 3. Изследвания на метаболизма и остатъчните концентрации на активната субстанция
(2) 3.1. Изследване на метаболитния баланс: скорост и степен на елиминиране на активната субстанция чрез урината и фекалиите и, по възможност, чрез потенето; остатъчни количества в опитните видове. 3.2. Изследване на метаболизма: абсорбция, разпределение, биотрансформация и елиминиране. Ако е необходимо, оценяване степента на екскреция чрез жлъчката, съществуване на ентерохепатичен цикъл, влияние на цекотрофията. 3.3. Аналитични изследвания на остатъчните концентрации: качествен и количествен състав на остатъчните концентрации (активна субстанция, метаболити) в различни органи и тъкани на животното и в хранителните продукти, произлизащи от животното, когато е достигнат метаболитен баланс и при използване на добавката в практически условия. 3.4. Фармакокинетично изследване на остатъчните количества (следващо многократно предписване на добавката в съответствие с предложената употреба): персистиране на активната субстанция и на главните метаболити в различните органи и тъкани след прекратяване прилагането на обогатените с добавка продукти за изхранване. 3.5. Изследване на биологичната достъпност на остатъчните количества в тъканите и в продуктите от опитните видове (виж 3.8). 3.6. Методи за мониторинг: качествени и количествени методи за определяне, използвани в изследванията, предвидени в т. 3.1 - 3.5, с информация като: процент на възстановяване, специфичност и граници на определяне. Методите за определяне на остатъчните количества трябва да бъдат достатъчно чувствителни, за да могат да бъдат определяни остатъчни количества при нива, които са токсикологично допустими. III. Изследвания на екскретираните остатъчни количества 1. Природа и концентрация на остатъчните количества, произхождащи от добавката (активна субстанция, метаболити) в екскретите. 2. Персистенция (период на полуразграждане) и кинетика на елиминиране на тези остатъчни количества в течните и твърдите отпадъци от фермите. 3. Влияние върху метаногенезата. 4. Разграждане, персистенция (период на полуразграждане) и кинетика на елиминиране в почвите (противоположни типове почви). 5. Влияние върху почвената фауна и върху микробиологичните процеси на трансформация (разграждане на растителни и животински остатъци, трансформация на азота и др.). 6. Ефект върху сухоземните растения (прорастване на семената, растеж на растенията, поглъщане при растенията и др.). Тези изследвания трябва да бъдат проведени при контролирани и при полеви условия, като се използват различни растителни видове. 7. Разтворимост и стабилност във вода на продуктите, произхождащи от добавката (активна субстанция, метаболити). 8. Влияние върху живота в хидросферата. 8.1. Влияние върху флората (напр. Chlorella). 8.2. Токсичност за безгръбначни (напр. Daphnia magha). 8.3. Токсичност за риби (най-малко два диви вида, които се намират на територията на страната). IV. Изследвания върху лабораторни животни Тези изследвания трябва да бъдат проведени с активната субстанция и с нейните главни метаболити, ако последните също присъстват в хранителни продукти от животински произход и са биологически достъпни. Доколкото е възможно, трябва да се проведат опити за селекциониране на лабораторни животни, които се очаква да метаболизират добавката по начин, подобен на този при човека. Трябва да бъдат представени пълни и подробни описания на проведените изследвания. Те трябва да включват използваните животински видове и щамове, размера и броя на опитните и контролните групи, предписаните нива на дозите, състава на диетата и на резултатите от анализите на храната, условията на отглеждане, точната продължителност на изследванията, датите на проведените различни изследвания и смъртността. Трябва да бъдат дадени пълни подробности за макроскопските патологични и хистопатологични находки във всички изследвани животни с указания за времето на появяването на всички патологични поражения. Всички резултати, вкл. статистическите оценки, трябва да бъдат представени в подробности. 1. Остра токсичност 1.1. Изследванията за остра орална токсичност трябва да бъдат проведени върху два животински вида (за предпочитане е единият да бъде плъх). Максималната доза не трябва да бъде по-висока от 2000 mg/kg живо тегло. Подробни наблюдения трябва да бъдат докладвани за биологичните ефекти, наблюдавани най-малко две седмици след приемането на храната. 1.2. Чрез подходящи тестове за оценяване на възможните рискове, свързани с манипулирането с добавката, трябва да бъдат проведени изследвания за остра инхалационна токсичност, дразнене на кожна и, когато е наложително, изследвания за дразнене на мукозните мембрани, а също и изследвания за потенциална алергичност. 2. Мутагенеза С оглед да се определи дали активната субстанция или нейните метаболити притежават мутагенни свойства трябва да се проведе подбрана комбинация от тестове за мутагенност, която се основава на различни генетични крайни резултати. Изследванията трябва да бъдат проведени в присъствие и в отсъствие на микрозомални препарати от бозайници за метаболитно активиране. Препоръчителен е следният пакет от изследвания: (а) изследване за генни мутации в прокариотна система; (б) изследване за генни мутации в еукариотна система in vitro или свързан с пола рецисивен летален тест при Drosophila melanogaster; (в) тест за хромозомни увреждания in vitro и in vivo. Пакетът от предложените изследвания не означава, че други изследвания са неподходящи или че други изследвания, в частност - изследвания in vivo, не са приемливи като алтернатива. Във всички случаи трябва да бъдат указани причините за направения избор. Изследванията трябва да бъдат проведени в съответствие с установените утвърдени процедури. Допълнителни изследвания могат да бъдат посочени в зависимост от резултата от изследванията и като се вземат предвид заключенията от пълния профил за токсичност на веществото, а също така и предполагаемата употреба. 3. Метаболитни и фармакокинетични аспекти Изследванията за баланса и идентификацията на метаболитите трябва да бъдат проведени, като се използват подходящи белязани молекули и включват предписание както на единични, така и на многократни дози на активната субстанция за подходящи периоди. Изследванията на метаболизма трябва да включват изследвания върху фармакокинетиката на активната субстанция и на главните метаболити. При подбора на най-подходящите видове за последващите токсикологични изследвания трябва да бъдат направени заключения за разликите в начина, по който различните видове метаболизират активната субстанция. 4. Субхронична токсичност Като правило тези изследвания трябва да бъдат проведени върху два животински вида (за предпочитане е единият да бъде плъх). Вторият вид може да е животно, на което ще се прилага добавката. Изследваната субстанция може да бъде предписана орално и трябва да бъде установено отношението доза/отговор. При гризачите продължителността трябва да бъде най-малко 90 дни. Желателно е в някои случаи на изследвания при кучета и други негризачи, продължаващи над шест месеца до две години, да бъдат установени вариациите в чувствителността на различните животински видове към изследваната субстанция. 5. Хронична токсичност/канцерогенност Изследванията за хронична токсичност трябва да бъдат проведени върху един вид (за предпочитане плъх), а изследванията за канцерогенност - за предпочитане върху два вида гризачи. Субстанцията трябва да бъде предписана орално при няколко нива на дозата. Приемливо е също комбинирано изследване за хронична токсичност и канцерогенност при утерално експониране. Експериментите трябва да бъдат продължени най-малко до две години при плъхове и до 80 седмици при мишки. Ако се продължи извън минималния период, изследванията трябва да бъдат прекратени, когато преживяемостта в някоя група, без тези с най-високи нива на дозата, спадне до 20%. По време на експеримента трябва през подходящи интервали да се провеждат пълни клинико-химични и хематологични изследвания, както и изследвания на урината. Трябва да бъдат направени пълни макроскопски и хистологични изследвания както на животните, умиращи по време на опита, така и на тези, които остават живи до привършването му. 6. Репродуктивна токсичност Изследванията за репродуктивност трябва да бъдат проведени предимно върху плъхове. Те трябва да продължат над най-малко две дъщерни генерации и могат да бъдат комбинирани с изследвания за ембрио-токсичност, включващи и изследвания за тератогенност. Трябва внимателно да бъдат наблюдавани и докладвани съответните: плодовитост, бременност, раждане, пери- и постнатални параметри. Специфични тератогенни изследвания трябва да бъдат проведени при най-малко два подходящи вида. 7. Биологична достъпност Изследване съдбата на остатъчните количества от белязаната активна субстанция в тъкани и продукция от опитни видове изисква изследвания за биологична достъпност, включващи поне установяване баланса на остатъчните количества при лабораторни животни. 8. Токсикология на метаболитите Изисква се информация за пресмятането на остатъчна концентрация като основа за оценяване риска за хората. Трябва да има достъпна база за пресмятане на предлагания постапликационен период. 9. Други уместни изследвания Всяко друго изследване, осигуряващо допълнителна информация, полезна за оценяването на изпитваната субстанция, може да бъде направено.