(Изм. - ДВ, бр. 58 от 2019 г.)
(1) Центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, държавните психиатрични болници и други лечебни заведения, които нямат одобрение от министъра на здравеопазването за обучение по съответната специалност, могат да сключват договори с бази за обучение по чл. 5, ал. 2 за обучение по клинични специалности на свои служители.
(2) Висшите училища могат да сключват договори с бази за обучение по чл. 5, ал. 2 за обучение по клинични специалности на свои служители.
(3) Отношенията между лечебното заведение по ал. 1, което няма одобрение от министъра на здравеопазването за обучение, или висшето училище по ал. 2 и служителя му, който ще се обучава по клинична специалност, се уреждат по реда на чл. 234 от Кодекса на труда.
(4)(Нова - ДВ, бр. 54 от 2020 г.) Специализантите по ал. 1 и 2 се включват в работния график на базата за обучение и имат същите задължения като специализантите, назначени по реда на чл. 11.
(5)(Нова - ДВ, бр. 54 от 2020 г.) За провеждането на обучението по реда на ал. 1 и 2 не се дължи такса на базите за обучение.
(6)(Нова - ДВ, бр. 54 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2021 г.) За времето на обучението си за придобиване на специалност специализантите, обучаващи се на места, финансирани от държавата по чл. 47, ал. 2, т. 1, буква "б", ползват платен служебен отпуск по чл. 161, ал. 1 от Кодекса на труда.