(1) Който извърши или допусне извършването на нарушение:
- 1. на чл. 12, ал. 1, 4, 5 и 7, чл. 13, ал. 4, чл. 14, ал. 1, чл. 15, ал. 1, 3, 4 и 5, чл. 16, ал. 1, чл. 18, ал. 1 и 2, чл. 21, 22 и 23, чл. 27, ал. 1, 3 и 4 и чл. 28 или на нормативните актове по прилагането на закона, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв.;
- 2. на чл. 12, ал. 2, чл. 13, ал. 3, чл. 17, чл. 19, ал. 1 - 3, чл. 20, чл. 24, ал. 1 и 2, чл. 25 и 26, се наказва с глоба в размер от 2000 до 5000 лв.;
- 3. на чл. 8 - 11, се наказва с глоба в размер от 20 000 до 50 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е:
- 1. по т. 1 - от 500 до 2000 лв.;
- 2. по т. 2 - от 5000 до 10 000 лв.;
- 3. по т. 3 - от 50 000 до 100 000 лв.
(3) При несъобразяване с приложена принудителна административна мярка по чл. 37 извършителите и допустителите се наказват с глоба в размер от 5000 до 20 000 лв.
(4) В случаите по ал. 1, т. 3 се наказват и подбудителите, помагачите и укривателите, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие.
(5) За нарушения по ал. 1 и 3 на юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция, както следва:
- 1. по ал. 1: а) по т. 1 - от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 5000 лв.; б) по т. 2 - от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лв.; в) по т. 3 - от 50 000 до 100 000 лв., а при повторно нарушение - от 100 000 до 200 000 лв.;
- 2. по ал. 3 - от 10 000 до 50 000 лв.
(6) Доходите, придобити в резултат на нарушението, се отнемат в полза на държавата в степента, в която не могат да бъдат възстановени на увредените лица.