(1) Възнаграждението за всеки час извънреден труд, положен от кадровите военнослужещи при условията и по реда на чл. 159 от Правилника за кадрова военна служба, се определя на базата на основното месечно възнаграждение, определено по реда на чл. 224, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, съобразно категорията на кадровия военнослужещ, както следва:
- 1.(изм. - ДВ, бр. 118 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за офицер - от размера на възнаграждението за звание "капитан";
- 2.(изм. - ДВ, бр. 118 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за сержант - от размера на възнаграждението за звание "старши сержант";
- 3.(изм. - ДВ, бр. 118 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за кадрови войник - от размера на възнаграждението за звание "редник".
(2) При определяне размера на възнаграждението по ал. 1 се взема предвид месечната продължителност на служебното време на кадровия военнослужещ, определена в съответствие с разпоредбата на чл. 152, ал. 6 от Правилника за кадрова военна служба, за месеца, през който е положен извънредният труд.
(3) Възнаграждението за положен извънреден труд от кадрови военнослужещи, назначени на щатни длъжности в обекти и места за изпълнение на непрекъснато 24-часово дежурство, се извършва при сумирано отчитане на служебното време за период не по-голям от 6 календарни месеца.
(4) Възнаграждението за всеки час извънреден труд по ал. 3 се определя от възнаграждението по ал. 1 за броя на месеците, за които е установено сумирано отчитане на служебното време, и броя на часовете на месечната продължителност на служебното време за тези месеци, определени съгласно чл. 152, ал. 6 от Правилника за кадрова военна служба.