§ 9

В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр.1, 31 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34, 59, 80, 95 и 105 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 26 от 2007 г.; изм., бр. 31, 46, 53, 59, 97, 100 и 113 от 2007 г., бр. 37, 71 и 110 от 2008 г. и бр. 35, 41, 42 и 93 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. 1. В чл. 26, ал. 1, т. 1 думата „десет“ се заменя с „пет“.
2. 2. В чл. 37 ал. 5 се отменя.
3. 3. Член 58а се отменя.
4. 4. В чл. 59 се създават ал. 10 и 11: „(10) Всяко лечебно заведение за болнична помощ може да сключи договор по ал. 1 само за тази дейност за оказване на болнична медицинска помощ по чл. 45, за която има специалист/и, работещ/и на основен трудов договор. (11) Директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ – лечебни заведения за болнична помощ по чл. 9 от Закона за лечебните заведения, в следните случаи: 1. при отчитане на дейност, която не е извършена – частично, за съответната клинична пътека; 2. при повторно отчитане на дейност, която не е извършена – за всички договорени клинични пътеки.“