към чл. 3, ал. 4 (Ново - ДВ, бр. 56 от 2014 г., в сила от 08.07.2014 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 5 от 2019 г., в сила от 15.01.2019 г.) Дефиниции на случаи, представляващи специфични здравни проблеми, които подлежат на задължителна регистрация, съобщаване и отчет 1. ИНФЕКЦИЯ, СВЪРЗАНА С МЕДИЦИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ ("ВЪТРЕБОЛНИЧНА ИНФЕКЦИЯ" ИЛИ "НОЗОКОМИАЛНА ИНФЕКЦИЯ") Инфекция, свързана с медицинско обслужване във връзка с текущ болничен престой, е инфекция, която отговаря на едно от определенията на случай и - началото на симптомите е в ден 3 или по-късно (денят на приемане се счита за ден 1) от осъществявания болничен престой, или - пациентът е подложен на хирургична операция в ден 1 или ден 2 от престоя и проявява симптоми на инфекция на хирургичното място (SSI) преди ден 3 от престоя, или - било е поставено инвазивно медицинско изделие в ден 1 или ден 2 от престоя, като това е довело до инфекция преди ден 3 от престоя. Инфекция, свързана с медицинско обслужване във връзка с предишен болничен престой, е инфекция, която отговаря на едно от определенията на случай и - пациентът е с данни за инфекция, но това е повторен прием в рамките на по-малко от два дни след предишно приемане в болница за активно лечение, или - пациентът е приет с инфекция, която отговаря на определението на случая за инфекция на хирургичното място, т.е. SSI, възникнала до 30 дни след операцията (или до 90 дни, когато вследствие на операция във връзка с имплант е възникнала дълбока SSI или SSI на орган/в телесна кухина) и пациентът е със симптоми, които отговарят на определението на случай, и/или е подложен на антимикробно лечение във връзка с тази инфекция, или - пациентът е приет с инфекция с Clostridium difficile (или до два дни проявява симптоми на Clostridium difficile) в рамките на по-малко от 28 дни от предишно изписване от болница за активно лечение. За целите на проучванията на моментната болестност, активна инфекция, свързана с медицинско обслужване, съществуваща в деня на провеждане на проучването, е инфекция, при която признаците и симптомите на инфекцията са налице в деня на проучването или признаците и симптомите са били налице в миналото и в деня на проучването пациентът (все още) е подложен на лечение във връзка с тази инфекция. Наличието на симптоми и признаци следва да се потвърди преди започването на лечението, за да се определи дали лекуваната инфекция отговаря на едно от определенията на случай на инфекция, свързана с медицинско обслужване. 1.1. BJ: Инфекция на костите и ставите 1.1.1. BJ-BONE: Остеомиелит Остеомиелитът трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии: - пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от материал от костна тъкан, - пациентът е с данни за остеомиелит, установен при директно изследване на костта по време на операция или при патохистологично изследване, - при пациента са налице най-малко два от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: повишена температура (> 38 °С), локализиран оток, чувствителност, затопляне или секреция от мястото на евентуалната костна инфекция, и на най-малко един от следните критерии: - доказване на причинители в хемокултурата, - положителен тест за антигени в кръвта (напр. Haemophilus influenzae, Streptococcus pneumoniae), - радиологични данни за инфекция (напр. необичайни находки при рентгенография, компютърна томография (КТ), ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), сцинтиграфия (галий, технеций и др.). Указание във връзка с докладването: Медиастинитът след сърдечна операция, придружаван от остеомиелит, да се докладва като инфекция на хирургичното място - на орган/в телесна кухина (SSI-O). 1.1.2. BJ-JNT: Инфекция на става или синовиална бурса Инфекциите на става или синовиална бурса трябва да отговарят на най-малко един от следните критерии: - пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от вътреставна течност или в биопсичен материал от синовия, - пациентът е с данни за инфекция на става или синовиална бурса, установена по време на операция или при патохистологично изследване, - при пациента са налице най-малко два от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: болка в ставата, оток, чувствителност, затопляне, признаци за излив или ограничена подвижност, и на най-малко един от следните критерии: - доказване на микроорганизми и левкоцити при оцветяване по Грам на вътреставна течност, - положителен тест за антигени в кръвта, урината или вътреставната течност, - цитологични и химични данни от изследването на вътреставна течност, показващи инфекция (когато отсъстват данни за ревматичен произход), - радиологични данни за инфекция (напр. необичайни находки при рентгенография, КТ, ЯМР, сцинтиграфия (галий, технеций и др.). 1.1.3. BJ-DISC: Инфекция в областта на интервертебралните дискове Инфекцията в областта на интервертебралните дискове трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии: - пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от тъкан от областта на интервертебралните дискове, която е взета по време на хирургична операция или чрез иглена аспирация, - пациентът е с данни за инфекция в областта на интервертебралните дискове, установена по време на операция или при патохистологично изследване, - пациентът е с повишена температура (> 38°C) без друга установена причина или с болка в засегнатата област на интервертебралните дискове, - и радиологични данни за инфекция (напр. необичайни находки при рентгенография, КТ, ЯМР, сцинтиграфия (галий, технеций и др.). Пациентът е с повишена температура (> 38°C) без друга установена причина или с болка в засегнатата област на интервертебралните дискове, - и налице е положителен тест за антигени в кръвта или урината (напр. Haemophilus influenzae, Streptococcus pneumoniae, Neisseria meningitidis или Streptococcus от група Б). 1.2. BSI: Инфекция на кръвта 1.2.1. BSI: Лабораторно потвърдена инфекция на кръвта В една хемокултура е изолиран идентифициран патоген или при пациента е налице най-малко един от следните признаци или симптоми: повишена температура (> 38°C), втрисане или хипотония, и в две хемокултури е изолиран като кожен замърсител микроорганизъм, представител на обичайната кожна флора (от 2 отделни кръвни проби, обикновено взети в рамките на 48 часа). Кожни замърсители са коагулазо-негативни стафилококи, Micrococcus spp., Propionibacterium acnes, Bacillus spp., Corynebacterium spp. Източник на инфекцията на кръвта: - Инфекция, свързана с катетър: същият микроорганизъм е изолиран в култура от катетъра или симптомите затихват в рамките на 48 часа след отстраняването на катетъра - периферен венозен катетър (C-PVC) и централен венозен катетър (C-CVC). Забележка. BSI с източник C-CVC или C-PVC да се докладва като CRI3-CVC или съответно CRI3-PVC, ако е микробиологично потвърдена; вж. определението за CRI3. - Вторична инфекция спрямо друга инфекция: същият микроорганизъм е изолиран от друго място на инфекция или са налице солидни клинични данни, че инфекцията на кръвта е била вторична спрямо друго място на инфекция, инвазивна диагностична процедура или чуждо тяло, - белодробна инфекция (S-PUL), - инфекция на пикочните пътища (S-UTI), - инфекция на храносмилателната система (S-DIG), - инфекция на хирургичното място (S-SSI), - инфекция на кожата и меките тъкани (S-SST), - друга (S-OTH). - С неизвестен произход (UO): нито едно от горепосочените, инфекция на кръвта с неизвестен произход (направена е проверка по време на проучването и източникът не е открит). - Неизвестна (UNK): не е налична информация за източника на инфекцията на кръвоносната система или липсва информация. 1.3. CNS: Инфекция на централната нервна система 1.3.1. CNS-IC: Вътречерепна инфекция (мозъчен абсцес, субдурална или епидурална инфекция и енцефалит) Вътречерепната инфекция трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии: - пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от мозъчна тъкан или дура матер, - пациентът е с абсцес или с данни за вътречерепна инфекция, установен(а) по време на операция или при патохистологично изследване, - при пациента са налице най-малко два от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: главоболие, световъртеж, повишена температура (> 38°C), огнищна неврологична симптоматика, различна степен на нарушено съзнание или състояние на обърканост, и на най-малко един от следните критерии: - микроскопско доказване на микроорганизми в мозъчна тъкан или тъкан от абсцеса, взета чрез иглена аспирация или биопсия по време на хирургична операция или аутопсия, - положителен тест за антигени в кръвта или урината, - радиологични данни за инфекция (напр. необичайни находки при ултразвук, КТ, ЯМР, сцинтиграфия на мозъка или артериография), - диагностичен титър на IgM антителата в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби, и при поставена ante mortem диагноза лекарят назначава съответно антимикробно лечение. Указание във връзка с докладването: При констатиране едновременно на менингит и на мозъчен абсцес инфекцията да се докладва като IC. 1.3.2. CNS-MEN: Менингит или вентрикулит Менингитът или вентрикулитът трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии: - пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от цереброспиналния ликвор, - при пациента е налице най-малко един от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: повишена температура (> 38°C), главоболие, вратна ригидност, менингеални признаци, черепно-мозъчна неврологична симптоматика или свръхвъзбудимост, и на най-малко един от следните критерии: - повишен брой левкоцити, повишено съдържание на белтък и/или намалено съдържание на глюкоза в цереброспиналния ликвор, - микроорганизми, наблюдавани при оцветяване по Грам на цереброспиналния ликвор, - доказване на причинители в хемокултурата, - положителен тест за антигени в цереброспиналния ликвор, кръвта или урината, - диагностичен титър на IgM антителата в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби, и при поставена ante mortem диагноза лекарят назначава съответно антимикробно лечение. Указание във връзка с докладването: - Инфекцията на цереброспиналния ликвор при шънтова система да се докладва като SSI, ако настъпи до 90 дни от поставянето на системата; ако е настъпила по-късно от 90 дни или след манипулации или достъп до шънтовата система, да се докладва като CNS-MEN, ако инфекцията отговаря на общото определение за случай на инфекция, свързана с медицинско обслужване (вътреболнична инфекция). - Менингоенцефалитът да се докладва като MEN. - Спиналният абсцес с менингит да се докладва като MEN. 1.3.3. CNS-SA: Спинален абсцес без менингит Абсцесът в спиналното епидурално или субдурално пространство, без засягане на цереброспиналната течност или прилежащите костни структури, трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии: - пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от материал от абсцеса в спиналното епидурално или субдурално пространство, - пациентът е с абсцес в спиналното епидурално или субдурално пространство, установен по време на хирургична операция или аутопсия, или пациентът е с данни за абсцес, установен по време на патохистологично изследване, - при пациента е налице най-малко един от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: повишена температура (> 38°C), болки в гърба, локална чувствителност, радикулит, парапареза или параплегия, и на най-малко един от следните критерии: - доказване на причинители в хемокултурата, - радиологични данни за спинален абсцес (напр. необичайни находки при миелография, ултразвук, КТ, ЯМР или друг вид графия (с галий, технеций и др.), и при поставена ante mortem диагноза лекарят назначава съответно антимикробно лечение. Указание във връзка с докладването: Спиналният абсцес, придружен с менингит, да се докладва като менингит (CNS-MEN). 1.4. CRI: Инфекция, свързана с катетър Пояснения: - CVC е централен венозен катетър, PVC е периферен венозен катетър. - Колонизацията на централен венозен катетър не е необходимо да се докладва. - Инфекция CRI3 (-CVC или -PVC) е също така инфекция на кръвта (BSI), с източник съответно C-CVC или C-PVC; когато обаче се докладва CRI3, не е необходимо в проучването на моментната болестност да се докладва BSI. - Микробиологично потвърдена BSI, свързана с катетър, следва да се докладва като CRI3. 1.4.1. CRI1-CVC: Локална инфекция, свързана с централен венозен катетър (при липса на положителен резултат в хемокултура) - количествено изброени в култура от CVC 3 103 колонии, образуващи единици (КОЕ)/ml, или полуколичествено изброени в култура от CVC > 15 КОЕ, - и гной/възпаление на мястото на въвеждане или тунела. 1.4.2. CRI1-PVC: Локална инфекция, свързана с периферен венозен катетър (при липса на положителен резултат в хемокултура) - количествено изброени в култура от PVC 3 103 КОЕ/ml или полуколичествено изброени в култура от PVC > 15 КОЕ, - и гной/възпаление на мястото на въвеждане или тунела. 1.4.3. CRI2-CVC: Обща инфекция, свързана с централен венозен катетър (при липса на положителен резултат в хемокултура) - количествено изброени в култура от CVC 3 103 КОЕ/ml или полуколичествено изброени в култура от CVC > 15 КОЕ, - и клиничните признаци стават по-слабо изразени в рамките на 48 часа след отстраняване на катетъра. 1.4.4. CRI2-PVC: Обща инфекция, свързана с периферен венозен катетър (при липса на положителен резултат в хемокултура) - количествено изброени в култура от PVC 3 103 КОЕ/ml или полуколичествено изброени в култура от PVC > 15 КОЕ, - и клиничните признаци стават по-слабо изразени в рамките на 48 часа след отстраняване на катетъра. 1.4.5. CRI3-CVC: Микробиологично потвърдена инфекция на кръвта, свързана с централен венозен катетър - (доп. - ДВ, бр. 5 от 2019 г., в сила от 15.01.2019 г.) BSI, възникваща 48 часа преди или след отстраняване на катетъра (ако има такова), и положителен резултат в култура за същия микроорганизъм в един от следните случаи: - количествено изброени в култура от CVC 3 103 КОЕ/ml или полуколичествено изброени в култура от CVC > 15 КОЕ, - количествено съотношение между хемокултури от кръвна проба от CVC/проба от периферна кръв > 5, - диференциращо забавяне на положителния резултат при хемокултурите: получаване на положителен резултат в култура от кръвна проба от CVC 2 или повече часа преди резултата в културата от периферна кръв (при взети по едно и също време кръвни проби), - положителен резултат в култура за същия микроорганизъм от гной от мястото на въвеждане. 1.4.6. CRI3-PVC: Микробиологично потвърдена инфекция на кръвта, свързана с периферен венозен катетър BSI, възникваща 48 часа преди или след отстраняване на катетъра (ако има такова), и положителен резултат в култура за същия микроорганизъм в един от следните случаи: - количествено изброени в култура от PVC 3 103 КОЕ/ml или полуколичествено изброени в култура от PVC > 15 КОЕ, - положителен резултат в култура за същия микроорганизъм от гной от мястото на въвеждане. 1.5. CVS: Инфекция на сърдечносъдовата система 1.5.1. CVS-VASC: Инфекция на артериите или вените Инфекцията на артериите или вените трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии: - пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от интраоперативно взети артерии или вени, - и не е правена хемокултура или в хемокултурата не са изолирани микроорганизми, - пациентът е с данни за инфекция на артериите или вените, установена по време на операция или при патохистологично изследване, - при пациента е налице най-малко един от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: повишена температура (> 38°C), болка, зачервяване или затопляне на засегнатия съд, - и са изброени над 15 колонии в култура от върха на вътресъдова канюла при използване на полуколичествен метод. - и не е правена хемокултура или в хемокултурата не са изолирани микроорганизми, - при пациента се наблюдава гнойна секреция от засегнатия съд, - и не е правена хемокултура или в хемокултурата не са изолирани микроорганизми. Указание във връзка с докладването: Инфекциите при присаждане на артерии или вени, при шънтова система, при фистула или на мястото на поставяне на вътресъдова канюла, при които в хемокултурите не са изолирани микроорганизми, да се докладват като CVS-VASC. Инфекции, отговарящи на третия критерий за CVS-VASC, да се докладват като CRI1 или CRI2 по целесъобразност. 1.5.2. CVS-ENDO: Ендокардит Ендокардитът на естествена или изкуствена сърдечна клапа трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии: - пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от сърдечната клапа или вегетациите, - при пациента са налице два или повече от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: повишена температура (> 38°C), новопоявил се или променен шум, признаци за артериална емболия, кожни манифестации (напр. петехии, единични хеморагии, болезнени подкожни възли), застойна сърдечна недостатъчност или проводни нарушения на сърцето, и на най-малко един от следните критерии: - доказани причинители в две или повече хемокултури, - микроорганизми, наблюдавани при оцветяване по Грам на препарат от сърдечната клапа, когато хемокултурата е отрицателна или не е правена, - установени по време на операция или аутопсия вегетации на сърдечната клапа, - и положителен тест за антигени в кръвта или урината (напр. Haemophilus influenzae, Streptococcus pneumoniae, Neisseria meningitidis или Streptococcus от група Б), - данни за нови вегетации при ехокардиография, и при поставена ante mortem диагноза лекарят назначава съответно антимикробно лечение. 1.5.3. CVS-CARD: Миокардит или перикардит Миокардитът или перикардитът трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии: - пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от тъкан от перикарда или от течност, взета чрез иглена аспирация или по време на операция, - при пациента са налице най-малко два от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: повишена температура (> 38°C), болки в гръдния кош, парадоксален пулс или увеличен размер на сърцето, и на най-малко един от следните критерии: - находки в ЕКГ, насочващи към миокардит или перикардит, - положителен тест за антигени в кръвта (напр. Haemophilus influenzae, Streptococcus pneumoniae), - данни за миокардит или перикардит при хистологичното изследване на сърдечна тъкан, - четирикратно покачване титъра на типовоспецифични антитела със или без изолиране на съответния вирус от фаринкса или от фекална проба, - перикарден излив, потвърдена ехокардиограма, КТ, ЯМР или ангиография. 1.5.4. CVS-MED: Медиастинит Медиастинитът трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии: - пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от тъкан от медиастинума или от течност, взета по време на хирургична операция или чрез иглена аспирация, - пациентът е с данни за медиастинит, установен по време на операция или при патохистологично изследване, - при пациента е налице най-малко един от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: повишена температура (> 38°C), болки в гръдния кош, подвижен стернум, и на най-малко един от следните критерии: - гнойна секреция от медиастиналната област, - микробиологично доказани причинители в хемокултура или в секрет от медиастиналната област, - установено разширение на медиастинума при рентгеново изследване. Указание във връзка с докладването: Медиастинитът след сърдечна операция, придружаван от остеомиелит, да се докладва като SSI-O. 1.6. EENT: Инфекции на окото, ухото, носа, гърлото или устната кухина 1.6.1. EENT-CONJ: Конюнктивит Конюнктивитът трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии: - пациентът е с микробиологично доказани патогени в култура от гнойния ексудат, взет от конюнктивата или околните тъкани, напр. клепача, роговицата, Мейбомиевите или слъзните жлези, - пациентът е с болка или зачервяване на конюнктивата или в областта на окото, и на най-малко един от следните критерии: - левкоцити и микроорганизми, наблюдавани при оцветяване по Грам на ексудата, - наличие на гноен ексудат, - положителен резултат от тест за антигени (напр. ELISA или имунофлуоресценция за Chlamydia trachomatis, вирус на херпес симплекс, аденовирус) в ексудата или в материал от остъргване на конюнктивата, - установяване на многоядрени гигантски клетки при микроскопско изследване на конюнктивален ексудат или материал от остъргване на конюнктивата, - микробиологично доказване на вирус в култура, - диагностичен титър на IgM антителата в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби. Указание във връзка с докладването: Другите инфекции на окото да се докладват като EYE. Химичният конюнктивит, причинен от сребърен нитрат (AgNO3), да не се докладва като инфекция, свързана с медицинско обслужване. Конюнктивитът, съпътстващ по-общо вирусно заболяване с по-мащабни прояви (напр. морбили, варицела или инфекция на горните дихателни пътища), да не се докладва. 1.6.2. EENT-EYE: Инфекции на окото, различни от конюнктивит Инфекция на окото, различна от конюнктивит, трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии: - пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от предната или задната очна камера или от течността на стъкленото тяло, - при пациента са налице най-малко два от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: болки в окото, нарушение в зрението или хипопион, и на най-малко един от следните критерии: - поставена от лекаря диагноза "инфекция на окото", - положителен тест за антигени в кръвта (напр. Haemophilus influenzae, Streptococcus pneumoniae), - доказване на причинители в хемокултура. 1.6.3. EENT-EAR: Отит и мастоидит Отитът и мастоидитът трябва да отговарят на най-малко един от следните критерии: Външният отит (Otitis externa) трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии: - пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от гноен секрет от външния слухов канал, - при пациента е налице най-малко един от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: повишена температура (> 38°C), болка, зачервяване или секрет от външния слухов канал, - и микроорганизми, наблюдавани при оцветяване по Грам, в гнойния секрет. Средният отит (Otitis media) трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии: - пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от течност от средното ухо, която е взета чрез тимпаноцентеза или при операция, - при пациента са налице най-малко два от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: повишена температура (> 38°C), болезнено тъпанче, възпаление, ретракция или ограничена подвижност на тъпанчето или наличие на течност зад тъпанчето. Вътрешният отит (Otitis interna) трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии: - пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от течност от вътрешното ухо, взета за изследване по време на операция, - пациентът е с поставена от лекаря диагноза "инфекция на вътрешното ухо". Мастоидитът трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии: - пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от гноен секрет от мастоидния израстък, - при пациента са налице най-малко два от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: повишена температура (> 38°C), болка, чувствителност, зачервяване, главоболие или пареза на фациалиса, и на най-малко един от следните критерии: - микроорганизми, наблюдавани при оцветяване по Грам, в гноен секрет от мастоидния израстък, - положителен тест за антигени в кръвта. 1.6.4. EENT-ORAL: Инфекция на устната кухина (уста, език или венци) Инфекцията на устната кухина трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии: - пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от гноен секрет от тъканта или от устната кухина, - пациентът е с абсцес или друг признак за инфекция на устната кухина, установен при преглед, по време на операция или чрез патохистологично изследване, - при пациента е налице най-малко един от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: абсцес, образуване на язви или релефни бели петна върху възпалената лигавица или налеп върху устната лигавица, и на най-малко един от следните критерии: - микроорганизми, наблюдавани при оцветяване по Грам, - положителен резултат при тест с оцветяване с калиева основа (KOH), - установяване на многоядрени гигантски клетки при микроскопско изследване на материал от остъргване на лигавицата, - положителен тест за антигени в секрет от устната кухина, - диагностичен титър на IgM антителата в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби, - поставена от лекаря диагноза за инфекция и лечение с локален или орален антимикотик. Указание във връзка с докладването: Първичните инфекции на устната кухина с херпес симплекс, свързани с медицинско обслужване, да се докладват като ORAL; повтарящите се херпесни инфекции не са свързани с медицинско обслужване. 1.6.5. EENT-SINU: Синуит Синуитът трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии: - пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от гноен секрет от синусна кухина, - при пациента е налице най-малко един от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: повишена температура (> 38°C), болка или чувствителност в областта на засегнатата синусна кухина, главоболие, гноен ексудат или обструкция на носа, и на най-малко един от следните критерии: - положителни резултати при диафаноскопия, - положителни резултати при радиологично изследване (включително КТ). 1.6.6. EENT-UR: Инфекция на горните дихателни пътища, фарингит, ларингит, епиглотит Инфекцията на горните дихателни пътища трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии: - при пациента са налице най-малко два от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: повишена температура (> 38 °С), зачервяване на фаринкса, болки в гърлото, кашлица, пресипналост или гноен ексудат във фаринкса, и на най-малко един от следните критерии: - микробиологично доказани причинители в култура от материал от засегнатата област, - доказване на причинители в хемокултура, - положителен тест за антиген в кръвта или в респираторен секрет, - диагностичен титър на IgM антителата в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби, - поставена от лекаря диагноза "инфекция на горните дихателни пътища". Пациентът е с абсцес, установен при директен преглед, по време на операция или при патохистологично изследване. 1.7. GI: Инфекция на гастроинтестиналния тракт 1.7.1. GI-CDI: Инфекция с Clostridium difficile Инфекцията с Clostridium difficile (наричана също диария, свързана с Clostridium difficile, или CDAD) трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии: - диарийни изпражнения или токсичен мегаколон и положителен резултат от лабораторно изследване за Clostridium difficile токсин A и/или B в изпражненията или токсин-продуциращ Clostridium difficile, доказан в изпражненията посредством култивиране или други методи, напр. положителен резултат от PCR, - псевдомембранозен колит, доказан чрез ендоскопско изследване на долния гастроинтестинален тракт, - патохистологични доказателства за инфекция с Clostridium difficile (със или без диария) в материал, взет по време на ендоскопия, колектомия или аутопсия. 1.7.2. GI-GE: Гастроентерит (с изкл. на инфекция с Clostridium difficile) Гастроентеритът трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии: - при пациента се наблюдава диария с остро начало (воднисти изпражнения за повече от 12 часа) със или без повръщане или повишена температура (> 38°C), като липсва причина от неинфекциозно естество (напр. диагностични изследвания, курс на лечение, различно от антимикробно лечение, обостряне на хронично заболяване или психологичен стрес), - при пациента са налице най-малко два от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: гадене, повръщане, коремни болки, повишена температура (> 38°C) или главоболие, и на най-малко един от следните критерии: - микробиологично доказани ентеропатогенни микроорганизми в култура от изпражнения или от анален секрет, - микроскопски открити ентеропатогенни микроорганизми, включително при електронна микроскопия, - откриване на ентеропатогенни микроогранизми в кръвна или фекална проба с помощта на тест за антиген или антитяло, - данни за ентеропатогенни микроорганизми, открити чрез цитопатологични промени в тъканна култура (изследване за токсини), - диагностичен титър на IgM антителата в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби. 1.7.3. GI-GIT: Инфекция на гастроинтестиналния тракт (хранопровод, стомах, тънки черва, дебело и право черво; с изключение на гастроентерит и апендицит) Инфекцията на гастроинтестиналния тракт, с изключение на гастроентерит и апендицит, трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии: - пациентът е с абсцес или друг признак за инфекция, установени по време на операция или при патохистологично изследване, - при пациента се наблюдават най-малко два от следните признаци или симптоми, без друга установена причина, и съвместими с инфекция на засегнатия орган или тъкан: повишена температура (> 38°C), гадене, повръщане, коремни болки или чувствителност, и на най-малко един от следните критерии: - микробиологично доказани причинители в култура от секрет или тъкан, взети интраоперативно, при ендоскопия или от дренаж, поставен при операция, - микроскопски доказани причинители при тест с оцветяване по Грам или с калиева основа, или многоядрени гигантски клетки в секрет или тъкан, взети интраоперативно, при ендоскопия или от дренаж, поставен при операция, - доказване на причинители в хемокултура, - данни за патологични находки при радиологично изследване, - патологични находки при ендоскопско изследване (напр. езофагит или проктит, предизвикан от Candida spp.). 1.7.4. GI-HEP: Хепатит Хепатитът трябва да отговаря на следните критерии: При пациента са налице най-малко два от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: повишена температура (> 38°C), анорексия, гадене, повръщане, коремни болки, жълтеница или данни от анамнезата за извършена трансфузия през последните три месеца, и на най-малко един от следните критерии: - положителен тест за антиген или антитяло за хепатит А, хепатит В, хепатит C или хепатит D, - данни за нарушена функция на черния дроб (напр. повишени ALT/ASAT и билирубин), - установен цитомегаловирус (CMV) в урината или в орофарингеалния секрет. Указание във връзка с докладването: Да не се докладва хепатит или жълтеница с неинфекциозен произход (дефицит на алфа-1-антитрипсин и др.). Да не се докладва хепатит или жълтеница, причинени от излагане на въздействието на хепатоксини (алкохолен хепатит или хепатит, предизвикан от ацетаминофен, и др.). Да не се докладва хепатит или жълтеница, причинени от запушване на жлъчните пътища (холецистит). 1.7.5. GI-IAB: Интраабдоминална инфекция, непосочена другаде, включително на жлъчния мехур, жлъчните пътища, черния дроб (с изключение на вирусен хепатит), далака, панкреаса, перитонеума или субдиафрагмалното пространство, или друга интраабдоминална тъкан или област, непосочена другаде. Интраабдоминалната инфекция трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии: - пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от гноен материал от интраабдоминалната област, взет интраоперативно или чрез иглена аспирация, - пациентът е с абсцес или друг признак на интраабдоминална инфекция, установен по време на операция или при патохистологично изследване, - при пациента са налице най-малко два от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: повишена температура (> 38°C), гадене, повръщане, коремни болки или жълтеница, и на най-малко един от следните критерии: - микробиологично изолиране на микроорганизми в култура от секрети от дренажна система, поставена хирургично (напр. затворена дренажна система с вакуум, отворен дрен или Т-образен дрен), - микроскопски доказани причинители чрез оцветяване по Грам в секрети от дренажна система или тъкан, взети интраоперативно или чрез иглена аспирация, - микробиологично доказани причинители в хемокултура или радиологични данни за инфекция (напр. необичайни находки при ултразвук, КТ, ЯМР, сцинтиграфия (галий, технеций и др.) или рентгеново изследване на корема). Указание във връзка с докладването: Да не се докладва панкреатит (възпалителен синдром, за който са характерни коремни болки, гадене и повръщане, свързан с високи серумни нива на панкреатичните ензими), освен ако не е с установен инфекциозен произход. 1.8. LRI: Инфекции на долните дихателни пътища, различни от пневмония 1.8.1. LRI-BRON: Бронхит, трахеобронхит, бронхиолит, трахеит, без признаци на пневмония Трахеобронхиалните инфекции трябва да отговарят на най-малко един от следните критерии: пациентът няма клинични и радиологични признаци за пневмония, и при пациента са налице най-малко два от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: повишена температура (> 38°C), кашлица, нова поява или увеличено отделяне на храчки, сухи хрипове, свиркащо дишане, и на най-малко един от следните критерии: - изолиране на причинители в култура от материал от дълбока трахеална аспирация или бронхоскопия, - положителен тест за антиген в респираторен секрет. Указание във връзка с докладването: Да не се докладва като инфекция хроничен бронхит при пациент с хронична белодробна болест, освен ако няма данни за остра вторична инфекция, изразена чрез промени в организма. 1.8.2. LRI-LUNG: Други инфекции на дол- ните дихателни пътища Другите инфекции на долните дихателни пътища трябва да отговарят на най-малко един от следните критерии: - пациентът е с установени в натривка или микробиологично доказани причинители в култура от тъкан или течност от белия дроб, включително плеврална течност, - пациентът е с абсцес на белия дроб или емпием, установен по време на операция или при патохистологично изследване, - пациентът е с установена абсцесна кухина при радиологично изследване на белия дроб. Указание във връзка с докладването: Абсцесът на белия дроб или емпиемът без пневмония да се докладва като LUNG. 1.9. NEO: Случаи, специфични за инфекции при новородени 1.9.1. NEO-CSEP: Клиничен сепсис ВСИЧКИ от следните три критерия: - лекуващият лекар започва антимикробно лечение, подходящо за третиране на сепсиса, в продължение на най-малко 5 дни, - в хемокултура не са открити патогени или не е правено такова изследване, - няма видима инфекция на друго място, и два от следните критерии (без друга видима причина): - повишена температура (> 38°C) или варираща температура (често след престой в кувьоз), или хипотермия (< 36,5°C), - тахикардия (> 200/min) или новопоявила се/засилена брадикардия (< 80/min), - време за напълване на капилярите > 2s, - нова или засилена апнея(и) (> 20s), - неизяснена метаболитна ацидоза, - настъпване на хипергликемия (> 140 mg/dl), - друг признак на сепсис (цвят на кожата (само в случай че не се използва като критерий времето за напълване на капилярите), лабораторни показатели (С-реактивен протеин (CRP), интерлевкин), повишена нужда от кислород (интубация), нестабилно общо състояние на пациента, апатия). 1.9.2. NEO-LCBI: Лабораторно потвърдена инфекция на кръвта - най-малко две от следните: температура > 38°C или < 36,5°C или варираща температура, тахикардия или брадикардия, апнея, удължено време за напълване на капилярите, метаболитна ацидоза, хипергликемия, други признаци на BSI, като апатия, и - изолиране на идентифициран патоген, различен от коагулазо-негативни стафилококи, в хемокултура или култура от цереброспинална течност (цереброспиналната течност е включена, тъй като обикновено при тази възрастова група менингитът е хематогенен: следователно положителен резултат при цереброспиналната течност може да се счита за доказателство за инфекция на кръвта, дори и ако резултатите от хемокултурата са отрицателни или не е правено такова изследване). Указание във връзка с докладването: С оглед на съгласуваността с кодовете при докладване на BSI при възрастни (включително вторична BSI) критерият "причинителят не е свързан с инфекция на друго място" е премахнат от определението на Neo-KISS за целите на проучването на моментната болестност на равнище Европейски съюз (EU PPS). Да се докладва произходът на BSI при новородени в съответното поле за произход на BSI. При съответствие както на определението за случай на NEO-LCBI, така и на NEO-CNSB, да се докладва като NEO-LCBI. 1.9.3. NEO-CNSB: Лабораторно потвърдена инфекция на кръвта с коагулазо-негативни стафилококи (CNS) - най-малко две от следните: температура > 38°C или < 36,5°C или варираща температура, тахикардия или брадикардия, апнея, удължено време за напълване на капилярите, метаболитна ацидоза, хипергликемия, други признаци на BSI, като апатия, - и изолиране на коагулазо-негативни стафилококи в хемокултура или материал от върха на катетър, - и при пациента се наблюдава едно от следните: C-реактивен протеин > 2,0 mg/dL, съотношение незрели неутрофили/общо неутрофили > 0,2, левкоцити < 5/nL, тромбоцити < 100/nL. Указание във връзка с докладването: С оглед на съгласуваността с кодовете при докладване на BSI при възрастни (включително вторични BSI) критерият "причинителят не е свързан с инфекция на друго място" е премахнат от определението на Neo-KISS за целите на проучването на моментната болестност на равнище Европейски съюз (EU PPS). Да се докладва произходът на BSI при новородени в съответното поле за произход на BSI. При съответствие както на определението за случай на NEO-LCBI, така и на NEO-CNSB, да се докладва като NEO-LCBI. 1.9.4. NEO-PNEU: Пневмония - увредена респираторна функция, - и нов инфилтрат, консолидирано засенчване или плеврален излив, установени при рентгенография на гръдния кош, - и най-малко четири от следните находки: температура > 38°C или < 36,5°C или варираща температура, тахикардия или брадикардия, тахипнея или апнея, диспнея, увеличени респираторни секрети, нова поява на гнойни храчки, изолиране на патоген от респираторни секрети, C-реактивен протеин > 2,0 mg/dL, съотношение незрели неутрофили/общо неутрофили > 0,2. 1.9.5. NEO-NEC: Некротизиращ ентероколит - патохистологични данни за некротизиращ ентероколит, или - най-малко една необичайна характерна радиографска находка (пневмоперитонеум, чревна пневматоза, непроменяемо "ригидни" чревни бримки на тънкото черво) и най-малко един от следните симптоми без друго обяснение: повръщане, балониран корем или забавена евакуация на стомашно-чревно съдържимо, повтарящо се микро- и макроскопско доказване на кръв в изпражненията. 1.10. PN: Пневмония На две или повече серийни рентгенографии или изследвания с КТ на гръдния кош се наблюдава находка, показателна за пневмония, в случая на пациенти с придружаващо сърдечно или белодробно заболяване. При пациенти без придружаващо сърдечно или белодробно заболяване е достатъчно наличието на една рентгенография с находка или изследване с КТ на гръдния кош, и най-малко един от следните симптоми: - висока температура > 38°C без друга причина, - левкопения (при брой на левкоцитите < 4 000 WBC/mm3) или левкоцитоза (при брой на левкоцитите 3 12 000 WBC/mm3), и най-малко един от следните признаци (или най-малко два признака в случай само на клинична пневмония - PN 4 и PN 5): - нова поява на гнойни храчки или промяна в характера на храчките (цвят, мирис, количество, гъстота), - кашлица или диспнея или тахипнея, - показателни находки при аускултация (хрипове или бронхиално дишане), сухи хрипове, свиркащо дишане, - влошаване на газообмена (напр. данни за хипоксемия, повишени нужди от кислород или компенсаторна хипервентилация), и в зависимост от използвания диагностичен метод а) Бактериологично диагностициране: Положителен резултат при количествен метод на изследване на култура от минимално замърсен материал от долните дихателни пътища (ДДП) (PN 1) - бронхо-алвеоларен лаваж (БАЛ) с праг от 3 104 КОЕ/ml или в 3 5 % от клетките, получени чрез БАЛ, се наблюдават вътреклетъчни бактерии при директно микроскопско изследване (диагностична категория БАЛ), - биопсична четка с предпазител (тип Уимбърли) с праг от 3 103 КОЕ/ml, - дистално защитена аспирация с праг от 3 103 КОЕ/ml. Положителен резултат при количествен метод на изследване на култура от вероятно замърсен материал от ДДП (PN 2) - количествено изброяване на култура от материал от ДДП (напр. ендотрахеален аспират) с праг от 106 КОЕ/ml. б) Алтернативни микробиологични методи (PN 3) - положителна хемокултура, несвързана с друг източник на инфекция, - положителна култура (растеж) от плеврална течност, - плеврален или белодробен абсцес с положителен резултат от иглена аспирация, - данни за пневмония при хистологично белодробно изследване, - положителни резултати при изследване за пневмония с вируси или конкретни бактерии (напр. Legionella, Aspergillus, микобактерии, микоплазма, Pneumocystis jirovecii), - положителен резултат за откриване на вирусен антиген или антитяло от респираторни секрети (напр. чрез EIA, флуоресцентен тест за антитела срещу мембранния антиген (FAMA), изследване на еднослойна клетъчна култура (shell vial assay), PCR), - положителен резултат при директно изследване или положителен резултат в култура от бронхиални секрети или тъкан, - сероконверсия (напр. грипни вируси, Legionella, Chlamydia), - откриване на антигени в урината (Legionella). в) Други - положителен резултат в култура от храчки или неколичествен метод за изследване на култура от материал от ДДП (PN 4). - Липса на положителен резултат при микробиологично изследване (PN 5) Забележка. Критериите за PN 1 и PN 2 са потвърдени, без да е провеждано предходно антимикробно лечение. 1.10.1. Пневмония, свързана с интубация (IAP) Пневмонията се определя като свързана с интубация (IAP), ако в рамките на 48 часа преди появата на инфекцията е било поставено инвазивно респираторно пособие. Забележка. Пневмония, проявила се в деня на интубацията, без допълнителна информация за последователността на събитията, не се смята за IAP. 1.11. REPR: Инфекции на половите органи 1.11.1. REPR-EMET: Ендометрит Ендометритът трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии: - пациентката е с микробиологично доказани причинители в култура от течност или тъкан от ендометриума, взети по време на операция, чрез иглена аспирация или четкова биопсия, - при пациентката са налице най-малко два от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: повишена температура (> 38°C), коремни болки, болка при натиск в областта на матката или гнойна секреция от матката. Указание във връзка с докладването: Послеродовият ендометрит да се докладва като инфекция, свързана с медицинско обслужване, освен в случаите, в които амниотичната течност е заразена в момента на приемане на пациентката или пациентката е приета 48 часа след спукване на мембраната. 1.11.2. REPR-EPIS: Инфекция на мястото на епизиотомия Инфекцията на мястото на епизиотомия трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии: - гнойна секреция от мястото на епизиотомията при пациентка след вагинално раждане, - абсцес в областта на епизиотомията при пациентка след вагинално раждане. 1.11.3. REPR-VCUF: Инфекция на вагинален маншет Инфекцията на вагинален маншет трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии: - гнойна секреция от вагиналния маншет при пациентка след хистеректомия, - абсцес на вагиналния маншет при пациентка след хистеректомия, - микробиологично доказани причинители в култура от течност или тъкан от вагиналния маншет при пациентка след хистеректомия. Указание във връзка с докладването: Инфекциите на вагиналния маншет да се докладват като SSI-O. 1.11.4. REPR-OREP: Други инфекции на мъжките и женските полови органи (инфекции, засягащи епидидимис, тестиси, простата, влагалище, яйчници, матка и други дълбоко разположени тазови тъкани, с изключение на ендометрит или инфекции на вагиналния маншет) Другите инфекции на мъжките и женските полови органи трябва да отговарят на най-малко един от следните критерии: - пациентът или пациентката е с микробиологично доказани причинители в култура от тъкан или секрет от засегнатата област, - пациентът или пациентката е с абсцес или друг признак за инфекция, установен по време на операция или при патохистологично изследване, - при пациента или пациентката са налице най-малко два от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: повишена температура (> 38°C), гадене, повръщане, болки, чувствителност или дизурия, и на най-малко един от следните критерии: - доказване на причинители в хемокултура, - диагноза на лекаря. Указание във връзка с докладването: Ендометритът да се докладва като EMET. Инфекциите на вагиналния маншет да се докладват като VCUF. 1.12. SSI: Инфекции на хирургичното място Забележка. Приема се, че всички дефиниции трябва да бъдат потвърдени за целите на съобщаването и надзора. 1.12.1. SSI-S: Повърхностна инфекция на хирургичното място Инфекцията възниква в рамките на 30 дни след операцията и засяга само кожата и/или подкожната тъкан на мястото на инцизията и отговаря на най-малко един от следните критерии: - гнойна секреция, със или без лабораторно потвърждение, от повърхностната част на инцизията, - причинители, изолирани в асептично взета течност или тъкан от повърхностната част на инцизията, - поне един от следните четири признака или симптома на инфекция: болка или чувствителност при допир, локализиран оток, зачервяване или затопляне и повторно отваряне на повърхностната част на инцизията от хирург, освен в случаите на отрицателен резултат от микробиологичното изследване на материал от мястото на инцизията, - диагноза "повърхностна инфекция на хирургичното място", поставена от хирург или от лекуващ лекар. 1.12.2. SSI-D: Дълбока инфекция на хирургичното място Инфекцията възниква в рамките на 30 дни след операцията, ако на мястото не е поставен имплант, или в рамките на една година, ако е поставен имплант, и инфекцията изглежда е свързана с операцията и засяга дълбоките меки тъкани (напр. фасция, мускули) на мястото на инцизията и отговаря на най-малко един от следните критерии: - гнойна секреция от дълбочината на инцизията, но не от оперирания орган или телесна кухина, намиращи се на хирургичното място, - дълбоката инцизия се е отворила спонтанно или се е наложило повторно отваряне от хирурга, като пациентът е с най-малко един от следните признаци или симптоми: повишена температура (> 38°C), локализирана болка или чувствителност, освен в случаите на отрицателен резултат от микробиологичното изследване на материал от мястото на инцизията, - абсцес или друг признак на инфекция в дълбочината на инцизията е установен при клиничен преглед, по време на повторна операция, при патохистологично или радиологично изследване, - диагноза "дълбока инфекция на хирургичното място", поставена от хирург или от лекуващ лекар. 1.12.3. SSI-O: Инфекция на органи или телесни кухини на хирургичното място Инфекцията възниква в рамките на 30 дни след операцията, ако на мястото не е поставен имплант, или в рамките на една година, ако е поставен имплант, и инфекцията изглежда е свързана с операцията и засяга анатомична част (напр. органи или телесни кухини), различна от среза, отваряна или манипулирана по време на операцията, и отговаря на най-малко един от следните критерии: - гнойна секреция от дренаж, въведен чрез инцизия в органа или телесната кухина, - причинители, изолирани в асептично получена култура от течност или тъкан от органа или телесната кухина, - абсцес или друг признак за инфекция на органа или телесната кухина е установен при клиничен преглед, по време на повторна операция, при патохистологично или радиологично изследване, - диагноза "инфекция на орган или телесна кухина на хирургичното място", поставена от хирург или от лекуващ лекар. 1.13. SST: Инфекция на кожата и меките тъкани 1.13.1. SST-SKIN: Кожна инфекция Кожните инфекции трябва да отговарят на най-малко един от следните критерии: - пациентът е с гнойна секреция, пустули, везикули или фурункули, - при пациента са налице най-малко два от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: болка или чувствителност, локализиран оток, зачервяване или затопляне на засегнатото място, и на най-малко един от следните критерии: - микробиологично доказани причинители в култура от аспират или секрет от засегнатата област; ако микроорганизмите спадат към нормалната кожна флора (напр. дифтероиди (Corynebacterium spp.), Bacillus spp. (без B. anthracis), Propionibacterium spp., коагулаза-негативни стафилококи (включително Staphylococcus epidermidis), стрептококи от група вириданс, Aerococcus spp., Micrococcus spp.), културата трябва да бъде чиста култура, - доказване на причинители в хемокултура, - положителен тест за антигени в проба от инфектираната тъкан или в кръвта, - микроскопско доказване на многоядрени гигантски клетки в засегнатата тъкан, - диагностичен титър на IgM антителата в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби. Указание във връзка с докладването: Инфектираните декубитални рани да се докладват като DECU. Инфектираните рани от изгаряне да се докладват като BURN. Абсцесът на гърдите или маститът да се докладва като BRST. 1.13.2. SST-ST: Инфекции на меките тъкани (некротизиращ фасциит, инфекциозна гангрена, некротизиращ целулит, инфекциозен миозит, лимфаденит или лимфангит) Инфекциите на меките тъкани трябва да отговарят на най-малко един от следните критерии: - пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от тъкан или секрет от засегнатото място, - при пациента се наблюдава гнойна секреция от засегнатото място, - пациентът е с абсцес или друг признак за инфекция, установен по време на операция или при патохистологично изследване, - при пациента са налице най-малко два от следните признаци или симптоми на засегнатото място, без друга установена причина: локализирана болка или чувствителност, зачервяване, оток или затопляне, и на най-малко един от следните критерии: - доказване на причинители в хемокултура, - положителен тест за антигени в кръвта или урината (напр. Haemophilus influenzae, Streptococcus pneumoniae, Neisseria meningitidis, Streptococcus от група Б, Candida spp.), - диагностичен титър на IgM антителата в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби. Указание във връзка с докладването: Инфектираните декубитални рани да се докладват като DECU. Инфекцията на дълбоко разположени тазови тъкани да се докладва като OREP. 1.13.3. SST-DECU: Инфекция на декубитална рана, включително повърхностна и дълбока инфекция Инфекциите на декубитална рана трябва да отговарят на следните критерии: - при пациента са налице най-малко два от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: зачервяване, чувствителност или оток на ръбовете на декубиталната рана, и на най-малко един от следните критерии: - микробиологично доказани причинители в култура от правилно взет материал - течност или тъкан, - доказване на причинители в хемокултура. 1.13.4. SST-BURN: Инфекция на рана от изгаряне Инфекциите на рана от изгаряне трябва да отговарят на най-малко един от следните критерии: - при пациента се наблюдава промяна във вида или характеристиките на раната от изгаряне, като бързо отделяне на коричката, промяна на цвета на коричката в тъмнокафяво, черно или виолетово или оток на ръбовете на раната, и хистологичното изследване на биопсичен материал от раната от изгаряне показва инвазия на микроорганизми в околната здрава тъкан. При пациента се наблюдава промяна във вида или характеристиките на раната от изгаряне, като бързо отделяне на коричката, промяна на цвета на коричката в тъмнокафяво, черно или виолетово или оток на ръбовете на раната, и на най-малко един от следните критерии: - доказване на причинители в хемокултурата без друг установен източник на инфекция, - изолиране на вирус херпес симплекс, хистологично идентифициране чрез светлинна или електронна микроскопия или установяване под електронен микроскоп на вирусни частици в материал от биопсия или в остъргване от мястото на лезията. При пациента с рана от изгаряне са налице най-малко два от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: повишена температура (> 38°C) или хипотермия (< 36°C), хипотония, олигурия (< 20 ml/h), хипергликемия, появила се при отсъствие на нарушен въглехидратен толеранс до момента, или състояние на обърканост, и на най-малко един от следните критерии: - хистологичното изследване на биопсичен материал от раната от изгаряне показва инвазия на микроорганизми в околната здрава тъкан, - доказване на причинители в хемокултура, - изолиране на вирус херпес симплекс, хистологично идентифициране чрез светлинна или електронна микроскопия или установяване под електронен микроскоп на вирусни частици в материал от биопсия или в остъргване от мястото на лезията. 1.13.5. SST-BRST: Абсцес на гърдите или мастит Абсцесът на гърдите или маститът трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии: - микробиологично доказани причинители в материал от засегнатата гръдна тъкан или от течност, взети чрез инцизия и дренаж или иглена аспирация, - абсцес на гърдите или друг признак за инфекция, установен по време на операция или при патохистологично изследване, - повишена температура (> 38°C) и локално възпаление на гръдната жлеза, и диагноза "абсцес на гърдите", поставена от лекар. 1.14. SYS: Системни инфекции 1.14.1. SYS-DI: Дисеминирана инфекция Дисеминирана инфекция е инфекция, която засяга повече от един орган или система, без да е налице едно-единствено огнище на инфекция; обикновено е с вирусен произход и са налице признаци и симптоми, за които няма друга установена причина и които съответстват на инфекция, засягаща повече от един орган или система. Указание във връзка с докладването: Този код да се използва за вирусни инфекции, които засягат повече от една органна система (напр. морбили, паротит, рубеола, варицела, инфекциозна еритема). Тези инфекции често могат да бъдат идентифицирани само по клинични критерии. Този код да не се използва за свързани с медицинско обслужване инфекции с многобройни метастатични места, като бактериален ендокардит; да се докладва само първичното място на поява на тези инфекции. Треска с неизвестна причина (FUO) да не се докладва като DI. Вирусни обриви или обривни заболявания да се докладват като DI. 1.14.2. SYS-CSEP: Лекувана неидентифицирана тежка инфекция При пациента се наблюдава най-малко едно от следните: - клинични признаци или симптоми без друга установена причина, - повишена температура (> 38°C), - хипотония (систолично налягане < 90 mm/Hg), - или олигурия (20 cm3 (ml)/hr), и не е вземана кръв за хемокултура или в кръвта не са открити микроорганизми или антигени, и няма видима инфекция на друго място, и лекарят назначава лечение на сепсиса. Указание във връзка с докладването: Този код да се използва, ако е абсолютно наложително. За CSEP при новородени да се използва определението на случай на NEO-CSEP. 1.15. UTI: Инфекции на пикочните пътища 1.15.1. UTI-A: Потвърдени микробиологично симптоматични инфекции на пикочните пътища При пациента е налице най-малко един от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: повишена температура (> 38°C), позиви за уриниране, често уриниране, дизурия или супрапубичен дискомфорт, и пациентът е с положителен резултат за урокултура, т.е. 3 105 микроорганизми на ml урина, с не повече от два вида микроорганизми. 1.15.2. UTI-B: Непотвърдени микробиологично симптоматични инфекции на пикочните пътища При пациента са налице най-малко два от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: повишена температура (> 38°C), позиви за уриниране, често уриниране, дизурия или супрапубичен дискомфорт, и поне един от следните критерии: - положителен дипстик тест за левкоцитна естераза и/или нитрати в урината, - пиурия в проба от урина с 3 104 левкоцита/ml или 3 3 левкоцита/зрително поле при максимално увеличение в проба от нецентрофугирана урина, - наличие на микроорганизми при оцветяване по Грам на препарат от нецентрофугирана урина, - най-малко две урокултури, в които се изолира повторно един и същ уропатоген (Грам-отрицателна бактерия или Staphylococcus saprophyticus) с 3 102 колонии/ml урина в проба от взета от катетър урина, - GBP 105 колонии/ml от един-единствен уропатоген (Грам-отрицателна бактерия или Staphylococcus saprophyticus) при пациент, подложен на лечение с антимикробен агент, ефикасен при инфекция на пикочните пътища, - диагноза "инфекция на пикочните пътища", поставена от лекаря, - лекарят назначава подходящо лечение за инфекция на пикочните пътища. Асимптомната бактериурия не е необходимо да се докладва, но инфекциите на кръвта, явяващи се вторични спрямо асимптомна бактериурия, се докладват като BSI с източник (произход) S-UTI. Инфекцията на пикочните пътища (UCA-UTI) се определя като инфекция, свързана с катетър, ако е бил поставен (дори и с прекъсване във времето) постоянен катетър в седемте дни преди началото на инфекцията. 2. ОБЩО ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЛУЧАЙ НА ИНФЕКЦИЯ НА КРЪВТА, ПРИЧИНЕНА ОТ СПЕЦИФИЧНИ ПАТОГЕНИ 2.1. Клинични критерии Не са относими за целите на надзора. 2.2. Лабораторни критерии Поне една хемокултура с положителен резултат за Staphylococcus aureus или Klebsiella pneumoniae, или Escherichia coli, или Enterococcus faecium,или Enterococcus faecalis, или Pseudomonas aeruginosa, или Acinetobacter spp., или Streptococcus pneumoniae. 2.3. Епидемиологични критерии Не са относими за целите на надзора. 2.4. Класификация на случаите А. Възможен случай: Не е приложимо. Б. Вероятен случай: Не е приложимо. В. Потвърден случай 2.5. Антимикробна резистентност Резултатите от изпитванията за антимикробна чувствителност трябва да се докладват съгласно методите и критериите, договорени между ECDC и държавите членки, както е уточнено от Европейската мрежа за надзор на антимикробната резистентност (EARS-Net) на ECDC (Критериите за докладване се публикуват ежегодно като част от протокола за докладване на антимикробна резистентност. Вж.: Antimicrobial resistance (AMR) reporting protocol (Протокол за докладване на антимикробна резистентност). Европейска мрежа за надзор на антимикробната резистентност (EARS-Net). www.ecdc.europa.eu), и по-специално: - за Staphylococcus aureus: чувствителност към метицилин и други антистафилококови бета-лактами; - за Enterococcus faecium и Enterococcus faecalis: чувствителност към гликопептиди; - за Klebsiella pneumoniae и Escherichia coli: чувствителност към карбапенеми и чувствителност към колистин в резистентни на карбапенеми изолати; - за Pseudomonas aeruginosa и Acinetobacter spp.: чувствителност към карбапенеми. 3. ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА АНТИМИКРОБНА РЕЗИСТЕНТНОСТ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА СЛУЧАИ НА АНТИМИКРОБНА РЕЗИСТЕНТНОСТ КЪМ АНТИМИКРОБНИ АГЕНТИ 3.1. Клинична резистентност към антимикробни агенти 3.1.1. Определение Даден микроорганизъм се определя като клинично чувствителен, клинично междинен или клинично резистентен към даден антимикробен агент, като се прилагат подходящите клинични гранични стойности, определени от EUCAST, в стандартизирана методология (или методология, калибрирана към стандартизирана методология) (http://www.eucast.org/clinical_breakpoints/. Вместо МИК или дисково-дифузионен метод може да се използват равностойни количествени методи за изпитване на антимикробна чувствителност, при условие че са одобрени от EUCAST.), т.е. корелацията между клиничните гранични стойности на минималната инхибираща концентрация (МИК) и диаметъра на зоната на инхибиране. Тези гранични стойности може да варират при закономерни промени в обстоятелствата. 3.1.2. Класификация 3.1.2.1. Клинично чувствителен (S) - Даден микроорганизъм се определя като "чувствителен" (S) при ниво на антимикробна експозиция, свързвано с голяма вероятност от постигане на терапевтичен успех. 3.1.2.2. Клинично междинен (I) - Даден микроорганизъм се определя като "междинен" (I) при ниво на активност на антимикробния агент, свързвано с несигурност по отношение на терапевтичния успех. Това означава, че инфекция, дължаща се на изолата, може да бъде правилно лекувана на места на тялото, където медикаментите физически са концентрирани или когато е възможно да се използва дозов режим на медикаментите, при който се постига по-висока експозиция; това също така означава, че съществува буферна зона, която следва да не допуска дребни неконтролируеми технически фактори да водят до съществено различаващи се интерпретации. 3.1.2.3. Клинично резистентен (R) - Даден микроорганизъм се определя като "резистентен" при ниво на антимикробна експозиция, свързвано с голяма вероятност да не бъде постигнат терапевтичен успех. 3.1.2.4. Клиничните критични концентрации (http://www.eucast.org/clinical_breakpoints/. Вместо МИК или дисково-дифузионен метод може да се използват равностойни количествени методи за изпитване на антимикробна чувствителност, при условие че са одобрени от EUCAST) се представят като: - S: МИК <= x mg/l; диаметър на зоната на инхибиране при прилагане на дисково-дифузионния метод >= ? mm - I: МИК > x, <= y mg/l; диаметър на зоната на инхибиране при прилагане на дисково-дифузионния метод >= ? mm, ? < mm - R: МИК > y mg/l; диаметър на зоната на инхибиране при прилагане на дисково-дифузионния метод ? < mm 3.1.2.5. Панрезистентен (PDR) - за Staphylococcus aureus, Enterococcus spp., Enterobacteriaceae, включително Klebsiella pneumoniae и Escherichia coli, Pseudomonas aeruginosa и Acinetobacter spp. даден изолат се определя като панрезистентен (PDR) въз основа на факта, че е резистентен към всички антимикробни агенти, както е посочено в предложението на международни експерти за временни стандартни определения за придобита резистентност (Magiorakos AP, et al. Multidrug-resistant, extensively drug-resistant and pandrug-resistant bacteria: an international expert proposal for interim standard definitions for acquired resistance (Мултирезистентни, екстензивно резистентни и панрезистентни бактерии: предложение на международни експерти за временни стандартни определения за придобита резистентност). Clinсical Microbiology and Infection, март 2012; 18(3):268-81. http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1198743X14616323). - Даден изолат се определя като потвърдено PDR, когато е нечувствителен (т.е. междинен - I, или резистентен - R) към всички агенти във всички антимикробни категории, което е потвърдено от референтна или друга клинична микробиологична лаборатория чрез изпитване на допълнителна група антимикробни агенти, различни от обичайно изпитваните, в съответствие с определенията за отделните микроорганизми в предложението на международни експерти за временни стандартни определения за придобита резистентност (Magiorakos AP, et al. Multidrug-resistant, extensively drug-resistant and pandrug-resistant bacteria: an international expert proposal for interim standard definitions for acquired resistance (Мултирезистентни, екстензивно резистентни и панрезистентни бактерии: предложение на международни експерти за временни стандартни определения за придобита резистентност). Clinсical Microbiology and Infection, март 2012; 18(3):268-81. http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1198743X14616323). - Даден изолат се определя като възможно PDR, когато е нечувствителен (т.е. междинен - I, или резистентен - R) към всичките антимикробни агенти, подложени на изпитване в лабораторията. - Даден изолат се определя като изолат, който не е PDR, когато е чувствителен към поне един от подложените на изпитване антимикробни агенти. 3.2. Микробиологична резистентност към антимикробни агенти 3.2.1. Фенотипно определение Даден микроорганизъм се класифицира като притежаващ фенотип от див тип или фенотип от недив тип за даден вид съгласно епидемиологичните гранични концентрации (ECOFF), определени от EUCAST в стандартизирана методология (или в методология, калибрирана към стандартизирана методология) (http://www.eucast.org/ast_of_bacteria/) (http://www.eucast.org/mic_distributions_and_ecoffs/) въз основа на корелацията между разпределението в зависимост от специфичната за вида МИК и диаметъра на зоната на инхибиране. 3.2.2. Фенотипна класификация 3.2.2.1. Фенотип от див тип (WT) - даден микроорганизъм се класифицира като див тип (WT) за даден вид или комплекс от видове, когато е лишен от фенотипно установим механизъм на придобита резистентност. 3.2.2.2. Фенотип от недив тип (NWT) - даден микроорганизъм се класифицира като недив тип (NWT) за даден вид, когато експресира поне един фенотипно установим механизъм на придобита резистентност ECOFF се представят като (http://www.eucast.org/mic_distributions_and_ecoffs/) - WT: ECOFF <= x mg/l; диаметър на зоната на инхибиране при прилагане на дисково-дифузионния метод >= ? mm - NWT: ECOFF > x mg/l; диаметър на зоната на инхибиране при прилагане на дисково-дифузионния метод ? < mm 3.2.3. Идентифициране на механизъм на придобита антимикробна резистентност (напр. инактивиращ лекарствата ензим, модификация на представляващия терапевтична мишена вид белтък, ефлуксна помпа) Експресирането на механизъм на придобита антимикробна резистентност от даден микроорганизъм може да бъде определено in vitro, а видът на механизма - да бъде идентифициран чрез използване на стандартизирана методология съгласно насоките за откриване на механизми за резистентност и на специфични видове резистентност, важни от клинична и/или епидемиологична гледна точка ( http://www.eucast.org/fileadmin/src/media/PDFs/EUCAST_files/Resistance_mechanisms/EUCAST_detection_of_resistance_mechanisms_ v1.0_20131211.pdf). 3.2.4. Генотипно определение Даден микроорганизъм се класифицира като носещ или неносещ генетична детерминанта или комбинация от детерминанти, придаващи му чувствителност на фенотип от недив тип по отношение на антимикробния агент (подвижен генетичен елемент или мутация на ядрения ген). Наличието на генетична детерминанта или комбинация от детерминанти, придаващи му чувствителност на фенотип от недив тип по отношение на един или няколко антимикробни агента, може да бъде доказано чрез откриване и идентифициране на съответната секвенция (или секвенции) на нуклеинова киселина в бактериален геном. 3.2.5. Генотипна класификация Генотипите се докладват като: - положителен: наличие на [наименование на гена за резистентност или мутация на ядрения ген], - отрицателен: липса на [наименование на гена за резистентност] или секвенция на ядрен ген от див тип.