(1) Право да извършват идентификация по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 имат националните и регионалните музеи, наречени за краткост „музей”.
(2) Музеят може да извърши идентификация на културна ценност съвместно с друга научна или културна организация или висше училище, когато не разполага с необходимите материални условия за това. Отношенията между научната и културната организация, висшето училище и музея, извършващ идентификацията, се уреждат с писмен договор.
(3) Статут на национално богатство по чл. 2, ал. 1, т. 3 се предоставя от министъра на културата по предложение на директора на музея, извършил идентификацията, и въз основа на експертно заключение на Специализирания експертен съвет. Предложение се прави за културни ценности, при чиято идентификация от музея е установено наличие на достатъчно данни за съответствие с критериите за национално богатство.
(4) Идентификацията по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 се извършва при условията и по реда на чл. 96 – 99 ЗКН и тази наредба.
(5) Идентификацията по чл. 2, ал. 1, т. 3 се извършва при условията и по реда на чл. 99 и 100 ЗКН и правилника по чл. 99, ал. 4 от същия закон.