(Нов - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.)
(1) При сключване на финансов договор институциите и дружествата по чл. 1, ал. 1, т. 3 - 5 включват клаузи, с които страните признават, че финансовият договор може да бъде предмет на упражняване на правомощия на органите за преструктуриране за спиране или ограничаване на правата и задълженията по чл. 52а, 101, 102 и 103, и признават, че са обвързани от изискванията по чл. 100, при условие че:
- 1. финансовият договор се урежда от правото на трета държава;
- 2. финансовият договор предвижда упражняването на едно или повече права за прекратяване или права за изпълнение на обезпечени интереси, за които биха се прилагали чл. 52а, 101, 102 или 103, ако финансовият договор се уреждаше от приложимото законодателство в Република България.
(2) Институциите и дружествата по чл. 1, ал. 1, т. 3 - 5, които са предприятия майки от Европейския съюз, предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че дъщерните им предприятия от трети държави включват във финансовите договори по ал. 1 клаузи, съгласно които упражняването на правомощието на органа за преструктуриране по чл. 52а, чл. 100, 101, 102 или 103 за спиране или ограничаване на правата и задълженията на предприятието майка от Европейския съюз не представлява валидно основание за упражняване на право на ранно прекратяване, спиране, изменение, нетиране или прихващане или за изпълнение на обезпечени интереси по тези договори.
(3) Алинея 2 се прилага за дъщерни предприятия в трета държава, които са кредитни институции, инвестиционни посредници, предприятия, които биха били инвестиционни посредници, ако главното им управление беше в Република България, или финансови институции.
(4) Когато институция или дружество по чл. 1, ал. 1, т. 3 - 5 не включи във финансов договор изискваната съгласно ал. 1 клауза, това не възпрепятства органа за преструктуриране по чл. 2 или по чл. 3 да упражни правомощията по чл. 52а, 100, 101, 102 или 103 по отношение на задълженията, произтичащи от този финансов договор.