(1) Работната геодезическа основа се създава като планова и височинна мрежа, включена в точки от ДГМ и ГММП.
(2) За създаването на РГО се изработва проект, който се съгласува със службата по кадастъра. В проекта се означават начините за определяне на точките от РГО съгласно ал. 10, както и номерирането им.
(3) Плътността на точките от РГО е най-малко 0,75 точки на един хектар за урбанизирани територии и най-малко 2 точки на един квадратен километър за неурбанизирани територии.
(4) Точките от РГО се номерират по землища или райони по чл. 10 ЗАТУРБ. Номера с индекси не се допускат. Номерата на точките от РГО са най-много петцифрени числа и са уникални в границите на територията на землището или района по чл. 10 ЗАТУРБ.
(5) Точките от РГО се разполагат на разстояние една от друга до 300 m в урбанизирани територии и на разстояние една от друга до 500 m в неурбанизирани територии. За връзки с точки от ДГМ и ГММП разстоянието е до 1000 m. От всяка една точка се осигурява видимост към най-малко две съседни точки.
(6) Допустимата дължина на полигоновия ход при определяне на точките от РГО е 2500 m за урбанизирани територии и 4000 m за неурбанизирани територии.
(7) Точките от РГО се стабилизират с трайни знаци по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК.
(8) Точките от съществуващи РГО и/или от осова мрежа се използват, когато по начин на разположение и стабилизиране отговарят на изискванията на ал. 5 и 7.
(9) Данните от реперирането се подреждат в реперен карнет - в цифров и графичен вид. Реперирането може да се извършва и чрез координиране.
(10) Точките от РГО се определят чрез измервания с класически инструменти, чрез използване на GPS (Глобална система за позициониране) или на комбинация от тях.
(11) Координатите на точките се определят след изравнение по метода на най-малките квадрати, като при измерване с класически инструменти:
- 1. средната квадратна грешка за измерена посока не превишава 4 mgon;
- 2. средните квадратни грешки по положение и височина не превишават 5 сm за урбанизирани територии и 10 сm за неурбанизирани територии;
- 3. относителната грешка на дължините не превишава 1:6000.
(12) В изравнението при GPS измерване се включват само независимо измерени величини. Точността на определяне на точките е съгласно ал. 11, т. 2.
(13) За урбанизирани територии с площ, по-малка от 25 ha, при липса на точки от ДГМ и ГММП привързването на РГО се извършва чрез създаване на най-малко две максимално отдалечени една от друга точки от РГО, които се определят чрез GPS измервания, с осигурена видимост към най-малко две други съществуващи точки от ГММП и/или ДГМ. За определяне на координатите на избраните точки се измерват векторите до най-близките точки от ГММП и/или ДГМ, както и векторите между тях. Изравнението за определяне на координатите на тези точки се осъществява в самостоятелна група.
(14) Материалите и данните за РГО трябва да отговарят и на изискванията на Наредба № 19 от 2001 г. за контрол и приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри (ДВ, бр. 2 от 2002 г.), като те се контролират и приемат при условията и по реда, посочени в нея.