Чл. 113

(1) Инвестиционният посредник класифицира всяка своя експозиция в един от следните класове експозиции:

1. 1. вземания или условни вземания от национални правителства или централни банки;
2. 2. вземания или условни вземания от институции;
3. 3. вземания или условни вземания от търговски предприятия ;
4. 4. вземания или условни вземания на дребно;
5. 5. вземания, свързани с акции;
6. 6. секюритизиращи експозиции;
7. 7. други активи, които нямат характер на вземания по заеми.

(2) Към експозициите към национални правителства или централни банки се отнасят следните експозиции:

1. 1. експозиции към регионални правителства или местни органи, предприятия от публичния сектор, които се третират като експозиции към националното правителство по смисъла на глава дванадесета, раздел I;
2. 2. експозиции към международни банки за развитие и международни организации, на които се приписва рисково тегло 0 % по смисъла на глава дванадесета, раздел I.

(3) Към експозициите във вземания или условни вземания от институции се отнасят следните експозиции:

1. 1. експозиции към регионални правителства или местни органи, които не се третират като експозиции към националното правителство по смисъла на глава дванадесета, раздел I;
2. 2. експозиции към предприятия от публичния сектор, които се третират като експозиции към институции по смисъла на глава дванадесета, раздел I;
3. 3. експозиции към международни банки за развитие, на които не се приписва 0 % рисково тегло по смисъла на глава дванадесета, раздел I.

(4) За да бъде класифицирана дадена експозиция като експозиция на дребно по ал. 1, т. 4, тя трябва да отговаря на следните условия:

1. 1. експозицията е към физическо лице или лица;
2. 2. експозицията е към малко или средно предприятие, като общият размер на задължението към инвестиционния посредник, включително към предприятието майка и дъщерните му дружества, в това число просрочените експозиции на клиента или на групата свързани лица, с изключение на вземанията или условните вземания, обезпечени с жилищно недвижимо имущество, не превишава левовата равностойност на 1 000 000 евро;
3. 3. експозициите се третират, за целите на управление на риска, по унифициран подход за всички експозиции;
4. 4. експозицията не се управлява на индивидуална основа, подобно на експозициите към търговски предприятия, и е част от портфейл от експозиции със сходни характеристики, управлявани по сходен начин.

(5) Към експозициите във вземания, свързани с акции и дялови участия, се отнасят следните експозиции:

1. 1. експозициите, които нямат дългов характер, представляващи остатъчно подчинено вземане срещу активите или приходите на емитента;
2. 2. дългови експозиции, които според икономическата си същност са еквивалентни на експозициите по т. 1.

(6) В рамките на класа експозиции за вземания от търговски предприятия по ал. 1, т. 3 инвестиционният посредник обособява клас експозиции “специализирано кредитиране”, които отговарят на следните характеристики:

1. 1. експозицията е към дружество, създадено специално за финансиране и/или управление на материални активи;
2. 2. условията по договора предоставят на заемодателя значителни права за контрол над активите и приходите, генерирани от тях;
3. 3. основният източник на средства за изплащане на задължението към инвестиционния посредник са приходите, генерирани от финансирания актив.

(7) Всяко вземане по заем, невключено в класовете експозиции по ал. 1, т. 1, 2, 4, 5 и 6, следва да бъде отнесено към класа експозиции по ал. 1, т. 3.

(8) Методологията, използвана от инвестиционния посредник за класифициране на експозициите в класовете по ал. 1, следва да бъде прилагана адекватно и последователно за продължителен период от време.