(1) Етажността (височината) на сградите се избира в зависимост от:
- 1. наклона на терена;
- 2. литоложките и инженерно-геоложките характеристики;
- 3. хидрогеоложките условия;
- 4. сеизмичността на района;
- 5. дълбочината на залягане на здравите пластове;
- 6. оценката на вероятността за активизиране на свлачищни процеси, в т. ч. от техногенно влияние и от възможно навлажняване на терена.
(2) При опасност от активизиране на склона от допълнително натоварване етажността на новите сгради се ограничава така, че натоварването от тях да не надвишава с повече от 15 - 20 на сто теглото на извадената при изкопа земна маса.
(3) При плоско фундиране етажността на сградите се ограничава, както следва:
- 1. при активни свлачища (групи 1 - 5), които са вече стабилизирани - до 2 етажа, вкл.;
- 2. при стабилизирани бавнопълзящи склонове и при древни и затихнали свлачища - до 4 етажа.
(4) В стабилни наклонени терени и трайно стабилизирани свлачища етажността се определя съгласно изискванията на НППФ, НППилФ и НПССЗР.