(1) Министърът на туризма по предложение на ЕККСТО издава заповед за отказ за определяне на категория, когато:
- 1. не се отстранят нередовностите по заявлението и приложените към него документи в срока по чл. 130, ал. 2 от Закона за туризма;
- 2. не са изпълнени минималните задължителни изисквания за вид и категория на туристическия обект, определени в приложение № 1 или № 2, за които не се допускат предписания;
- 3. е налице обективна невъзможност експертната работна група да извърши проверка на място в обекта по вина на проверяваното лице;
- 4. при открита процедура за категоризиране се констатира промяна на лицето, което извършва или ще извършва хотелиерство или ресторантьорство, или наличие на някое от обстоятелствата по чл. 137, ал. 1, т. 7 и 8 от Закона за туризма;
- 5. при открита процедура за категоризиране се констатира, че лицето не отговаря на изискванията по чл. 113, ал. 1, т. 2 от Закона за туризма.
(2) Министърът на туризма по предложение на ЕККСТО определя със заповед категория, различна от заявената, при неизпълнение на минималните задължителни изисквания, съответстващи на заявената категория, определени в приложение № 1 или № 2.
(3) Заповедта по ал. 1 и 2 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.