(1) Лабораторна диагностика на рубеола се извършва посредством:
- 1.(изм. - ДВ, бр. 97 от 2022 г.) доказване на специфичен антитяло отговор срещу вируса на рубеола, характерен за остра инфекция, в серум (EIA IgM);
- 2. откриване на нуклеинова киселина на вируса на рубеола в клинична проба;
- 3. изолиране на вируса на рубеола от клинична проба;
- 4.(изм. - ДВ, бр. 97 от 2022 г.) сероконверсия на IgG срещу рубеола или четирикратно повишение на титъра на IgG антителата срещу рубеола в двойни проби.
(2)(Изм. - ДВ, бр. 97 от 2022 г.) Най-подходящ клиничен материал за откриване на антитяло IgM срещу рубеола (серологична диагностика) са серумни проби, взети от болен между 4-тия и 28-ия ден след началото на обрива. За отхвърляне на фалшиво отрицателни резултати в случаите, когато първата серумна проба е взета по-рано от четири дни от началото на обрива, както и при получаване на неопределен IgM резултат, се изследва втора серумна проба за наличие на специфични рубеолни антитела, взета 7 - 14 дни след първата проба.
(3) Клиничният материал (гърлени, назофарингеални натривки, носни аспирати и орална течност), подходящ за детекция и изолация на вируса на рубеола, се събира в първите 3 дни след появата на обрива и клиничните симптоми на инфекцията, когато вирусът присъства в най-висока концентрация.