(1) Лабораторна диагностика на скарлатина се извършва посредством:
- 1. изолиране на Streptococcus pyogenes от клиничен материал;
- 2. доказване на специфичен антиген от Streptococcus pyogenes в клинична проба;
- 3. доказване на специфичен имунен отговор срещу Streptococcus pyogenes (антистрептолизинов титър - AST). Изследването се извършва независимо от приложението на антибактериална терапия и може да бъде единствен маркер за ретроспективна диагноза, както и прогностичен за развитие на автоимунно усложнение.
(2) Клиничен материал за изолиране на причинителя на скарлатина се взема задължително от гърлото, а при симптоматика - и от носната лигавица. Пробите, взети със сух стерилен тампон, се изпращат за изследване в микробиологична лаборатория най-късно до 3-тия час след вземането им. При използване на транспортни среди пробите могат да се съхраняват до 24 часа. Клиничният материал (гърлен секрет), подходящ за доказване на специфичен антиген от Streptococcus pyogenes с бърз имунохроматографски тест, се взема със сух стерилен тампон в епруветка без хранителна среда и се изпраща незабавно в микробиологична лаборатория. При необходимост може да се съхранява в хладилник при 4 - 8 °С до 18 часа.
(3) Изследването с бърз тест се съпровожда от културелно изследване.