(Нов - ДВ, бр. 111 от 2020 г., в сила от 31.12.2020 г.)
(1) Идентификационният номер на защитеното лице се определя на произволен принцип като комбинация от общо осем цифри и букви на кирилица, които следва да бъдат записани последователно, без интервали или препинателни знаци помежду им. Към идентификационния се прибавят номерът на съответното производство пред комисията и годината на образуването му.
(2) Снемането на устни обяснения на защитеното лице и изготвянето на протоколи, както и използването и съхраняването на обяснения и данни, предоставени от защитеното лице, се уреждат във вътрешни правила, приети от комисията.
(3) Разкриването на самоличността на защитеното лице се извършва само при:
- 1. изрично писмено съгласие на защитеното лице;
- 2. отпадане на необходимостта от прилагането на защитната мярка.
(4) Не се изисква писменото съгласие на защитеното лице при разкриване на неговата самоличност, ако се установи, че то участва в твърдяното нарушение.
(5) Отпадането на необходимостта от прилагането на защитната мярка се констатира от ръководителя на звеното за мониторинг и контрол по изпълнение на Регламент (ЕС) № 1227/2011, който прави предложение до комисията за приемане на решение, с което да се разкрие самоличността на защитеното лице.