(1) Комисията служебно проверява дали прекратяването на лицензионната дейност може да доведе до нарушаване сигурността на снабдяването на клиентите с електрическа или топлинна енергия или природен газ, или може да възникне опасност за националната сигурност и обществения ред.
(2) При проверката комисията може да изисква становища от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на отбраната, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от съответната община, както и от други заинтересувани лица. При искане за прекратяване на лицензия за производство на топлинна и/или електрическа енергия може да се изисква становище от съответното преносно предприятие.
(3) В случай че са налице обстоятелствата по ал. 1, комисията с решение определя:
- 1. срок, в който лицензиантът е задължен да прехвърли на трето лице собствеността си или да учреди право на ползване върху имуществото, чрез което осъществява лицензионната дейност, само в неговата цялост;
- 2.(изм. - ДВ, бр. 111 от 2020 г., в сила от 31.12.2020 г.) срок, в който лицензиантът е задължен да представи в комисията искане за разрешаване на сделката на разпореждане по реда и при условията на чл. 53, ал. 3 от Закона за енергетиката.
(4) Копие от решението по ал. 3 се изпраща на лицензианта в 3-дневен срок от приемането му.
(5) Когато лицензиантът в определения от комисията срок не изпълни задълженията си по ал. 3 или комисията не разреши сделката на разпореждане или в срока на предизвестието, с което лицензиантът е поискал прекратяване на лицензията, не бъде определен нов лицензиант, комисията назначава особен търговски управител съгласно раздел пети от тази глава.