(1) Строителна забрана може да се налага със заповед на кмета на общината за времето, необходимо за:
- 1. създаване на общи и подробни устройствени планове;
- 2. извършване на проучвания за подземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и за изграждането им.
(2)(Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Строителната забрана се налага еднократно за срок не по-дълъг от две години. Повторна строителна забрана може да се налага със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството за срок не по-дълъг от една година.
(3)(Доп. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2021 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството може да налага със заповед строителна забрана за изясняване на общата устойчивост на терена в свлачищни райони за срок до две години, а във връзка с извършването на геозащитни мероприятия - до осъществяването им. Заповедта се отменя изцяло или частично по предложение на съответните органи на местното самоуправление след осъществяване на геозащитните мерки и дейности и отчитане на положителен ефект от изпълнението им чрез извършване на мониторинг по чл. 95, ал. 3.
(4)(Изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Строителната забрана спира прилагането на влезлите в сила общи и подробни устройствени планове за частите на територията, за които се отнася.
(5)(Нова - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Заповедите по ал. 1 - 3 се съобщават с обявление, обнародвано в "Държавен вестник", и могат да бъдат обжалвани по реда на чл. 215.