(1) Съдът може да отложи изпълнението на решение за конфискация или отнемане, когато:
- 1. при изпълнението на решение за конфискация или отнемане на парична сума съществува риск общата стойност да превиши сумата, посочена в решението, поради едновременно изпълнение в повече от една държава - членка на Европейския съюз - по искане на Националната агенция за приходите;
- 2. изпълнението на решението може да навреди на висящо наказателно производство - за определен от съда разумен срок;
- 3. се нуждае от превод решението за конфискация или отнемане или на части от него - за времето, необходимо за извършване на превода, или 4. имуществото вече е предмет на производство за конфискация или отнемане в Република България - по искане на Националната агенция за приходите.
(2) За времето на отлагането съдът предприема всички обезпечителни и други мерки, които се предприемат в такива случаи според българското законодателство, с цел предотвратяване загубата на имуществото.
(3) Веднага след отпадане на основанията за отлагане съдът предприема необходимите мерки за изпълнение на решението за конфискация или отнемане и уведомява за това компетентния орган на издаващата държава.