В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г., бр. 55 от 2000 г. - Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59, 68, 82 и 95 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 4: а) в ал. 1: аа) в т. 3 думите “съдия-изпълнителите” се заменят с “държавните съдебни изпълнители”; бб) в т. 7 след думите “на търговски дружества” се поставя запетая и се добавя “едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите”; б) в ал. 3, т. 2 след думата “дружества” се добавя “и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества”. 2. В чл. 5: а) в ал. 4: аа) в т. 1 след думите “държавното обществено осигуряване” се добавя “Учителския пенсионен фонд”, а след думите “вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” се добавя “и изплатените суми от фонда”; бб) в т. 2 след думите “държавното обществено осигуряване” се добавя “Учителския пенсионен фонд”, а думите “общо за всички лица, подлежащи на осигуряване” се заличават; б) в ал. 6 се създава изречение второ: “Данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.”; в) в ал. 8 след думите “по ал. 4” се поставя запетая и се добавя “данните от уведомленията по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда”; г) създава се ал. 12: “(12) Управителят на Националния осигурителен институт издава инструкция за условията и реда за приемане и съхраняване на документите по ал. 10.” 3. В чл. 6: а) в ал. 2 в текста преди т. 1 след думата “възнаграждения” се поставя запетая и се добавя “включително начислените и неизплатени”; б) в ал. 3: аа) в текста преди т. 1 след думата “получените” се добавя “или начислените, но неизплатени”; бб) точки 5 - 7 се изменят така: “5. 2007 г. - 65:35; 6. 2008 г. - 60:40; 7. 2009 г. - 55:45;”; вв) създава се т. 8: “8. 2010 г. и следващите години - 50:50.”; в) в ал. 5 след думата “получените” се добавя “или начислените, но неизплатени”; г) в ал. 7 се създава т. 3: “3. за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 4, които упражняват само земеделска дейност - върху месечен осигурителен доход между 25 на сто от минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.”; д) в ал. 8 след думите “фонд “Пенсии” се добавя “в срока за подаване на декларацията”. 4. В чл. 7: а) създава се нова ал. 3: “(3) Когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени, осигурителят внася осигурителните вноски по ал. 1 и 2 до края на месеца, през който е извършено начисляването.”; б) досегашните ал. 3, 4, 5 и 6 стават съответно ал. 4, 5, 6 и 7; в) досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея в изречение първо след думите “при изплащане” се добавя “или начисляване”; г) досегашните ал. 8, 9 и 10 стават съответно ал. 9, 10 и 11. 5. В чл. 8: а ) в ал. 1 думите “Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 и юридическите лица” се заменят с “Осигурителите и самоосигуряващите се лица”; б) в ал. 2: аа) в т. 1 след думата “събират” се добавя “и превеждат в законоустановените срокове”, а думите “ги превеждат” се заменят с “вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”; бб ) точка 2 се изменя така: “2. представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт необходимите документи за изплащане на паричните обезщетения и помощите от държавното обществено осигуряване”. 6. В чл. 9, ал. 2 се създава т. 5: “5. през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, през които не са имали право на парично обезщетение.” 7. Създава се чл. 13а: “Парични помощи за профилактикаи рехабилитация “Чл. 13а.
(1) Лицата, осигурени за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, за всички осигурени социални рискове без безработица или за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест, имат право на парични помощи за профилактика и рехабилитация, ако за тях са били внесени или дължими осигурителни вноски за период 6 календарни месеца, предхождащи месеца, през който се провежда профилактиката и рехабилитацията.
(2) Изискването за внесени или дължими осигурителни вноски за период от 6 календарни месеца по ал. 1 не се прилага за лица с увреждания, резултат от претърпяна трудова злополука или професионална болест.
(3) Право на помощите по ал. 1 имат и лицата, получаващи лична пенсия за инвалидност, ако не са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 - 3 и не са осигурени.
(4) Условията за ползване и изплащане на парични помощи за профилактика и рехабилитация на лицата по ал. 1 и 3, както и процедурите за избор на юридически лица - изпълнители на тази дейност, се определят с наредба на надзорния съвет на Националния осигурителен институт.” 8. В чл. 22 се създава т. 5: “5. помощи за профилактика и рехабилитация.” 9. В чл. 22б, ал. 1 се създава т. 11: “11. помощи за профилактика и рехабилитация.” 10. В чл. 24: а) създава се нова т. 4: “4. диагностика на професионалните болести;”; б) досегашните т. 4 и 5 стават съответно т. 5 и 6. 11. В чл. 26: а) създава се нова т. 5: “5. средства по програмата “В подкрепа на майчинството”;”; б) досегашната т. 5 става т. 6. 12. В чл. 37, ал. 5, т. 9 думите “т. 5 - 7” се заменят с “т. 5 - 8”. 13. В чл. 40: а) в ал. 1 след думите “Осигурените лица” се добавя “за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица”; б) алинеи 3 и 4 се изменят така: “(3) Паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от териториалните поделения на Националния осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях банкова сметка. Ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите, издава разпореждане за отказ. Разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл. 115, ал. 4 лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ. (4) Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия работен ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение.”; в) създава се ал. 5: “(5) Изплащането на паричните обезщетения и помощите се извършва при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.” 14. В чл. 41: а) в ал. 1, изречение първо думите “внесени осигурителните вноски” се заменят с “внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за съответния риск”; б) в ал. 2 се създава т. 5: “5. е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна.”; в) в ал. 3 думите “размерът на обезщетението” се заменят с “доходът, от който е определено паричното обезщетение”. 15. В чл. 42, ал. 2 се създава изречение трето: “Изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия.” 16. В чл. 47: а) в ал. 2: аа) изречение първо се изменя така: “Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 6-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, но не повече от среднодневния размер на максималния месечен осигурителен доход, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.”; бб) в изречение второ след думите “получаваното среднодневно” се добавя “брутно”; б) в ал. 3 думата “календарни” се заличава. 17. В чл. 48: а) в ал. 2: аа) изречение първо се изменя така: “Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 6-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, но не повече от среднодневния размер на максималния месечен осигурителен доход, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.”; бб) в изречение второ след думите “получаваното среднодневно” се добавя “брутно”; б) в ал. 3 навсякъде след думата “среднодневно” се добавя “брутно”, а думата “средното” се заменя със “среднодневното”. 18. В чл. 49: а) в ал. 1 накрая се добавя “и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната”; б) алинея 3 се изменя така: “(3) Когато лицето е осигурено на повече от едно основание, общият размер на дневното парично обезщетение не може да бъде по-малък от минималната дневна работна заплата, установена за страната.” 19. В чл. 50: а) в ал. 1 изречение второ се заличава; б) създава се ал. 6: “(6) Право на обезщетение по ал. 1 - 5 имат и майките (осиновителите или осиновителките), които са осигурени за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и без безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица.” 20. В чл. 51 накрая се добавя “или чл. 53” и се създава изречение второ: “Обезщетението се изплаща и на самоосигуряващите се лица, които са осигурени за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица.” 21. В чл. 53 се създава ал. 5: “(5) Самоосигуряващите се лица, които са осигурени за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете в сроковете по ал. 1 - 4.” 22. В чл. 54: а) алинея 1 се изменя така: “(1) Майката (осиновителката), която е осигурена за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица и е имала право на обезщетение по чл. 52а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53, ако:
- 1. не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване;
- 2. самоосигуряващото се лице с право на обезщетение по чл. 53 започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица.”; б) в ал. 2, изречение второ думите “за своя сметка за всички осигурени социални рискове, както и когато не е осигурено за трудова злополука, професионална болест и безработица” се заменят с “или е осигурено за своя сметка за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица”. 23. В чл. 54а: а) в ал. 1: аа) в текста преди т. 1 думите “които са подлежали на задължително осигуряване” се заменят със “за които са внесени или дължими осигурителни вноски”; бб) в т. 2 думите “не са придобили право на” се заменят с “нямат отпусната”; б) създава се нова ал. 2: “(2) За придобиване право на парично обезщетение по ал. 1 се зачита и времето: 1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане;
- 3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
- 4. зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна.”; в) досегашната ал. 2 става ал. 3; г) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите “по ал. 2” се заменят с “по ал. 3”. 24. В чл. 54б: а) в ал. 5 изречение второ се изменя така: “В този случай размерът на обезщетението не може да бъде по-малък от съответната пропорционална част на определения минимален размер на обезщетението за безработица.”; б) създава се ал. 7: “(7) Когато в периода по ал. 1, от който се определя средномесечният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно: 1. за времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане и на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година - минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период; 2. за времето на платен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане - доходът, от който е определено паричното обезщетение; 3. за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна - минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период.” 25. В чл. 54д, ал. 1, т. 3 думите “придобиване право” се заменят с “отпускане”. 26. В чл. 54е: а) създава се нова ал. 3: “(3) Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране, и за периода, през който са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане.”; б) досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5. 27. Създава се чл. 54и: “Право на парично обезщетение за дълготрайна безработица Чл. 54и. (1) Право на парично обезщетение за дълготрайна безработица имат и лицата, които са регистрирани като безработни в съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта и отговарят на следните условия: 1. след получаване на обезщетение за безработица са останали без работа и най-малко 12 месеца, предхождащи месеца на подаване на заявлението по ал. 3, редовно са поддържали регистрацията си в съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта; 2. имат навършени 60 години и 6 месеца за мъжете и 57 години и 6 месеца за жените; 3. сборът от възрастта и осигурителния им стаж е до 60 месеца по-малък от изискуемия по чл. 68, ал. 1 - 3; 4. нямат отпусната пенсия;
- 5. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4. (2) Паричното обезщетение за дълготрайна безработица е в минималния размер, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. (3) Паричното обезщетение за дълготрайна безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт и се изплаща ежемесечно от датата на подаване на заявлението за период не по-дълъг от 30 месеца. (4) Изплащането на паричното обезщетение за дълготрайна безработица се прекратява при условията на чл. 54д, както и при отпускане на друг вид пенсия.
(5) Безработните лица имат право на обезщетение за дълготрайна безработица по ал. 1 само веднъж.” 28. В чл. 70, ал. 1 се създава изречение второ: “Ако лицата имат осигурителен стаж без превръщане 37 години за мъжете и 34 години за жените и продължават да работят след навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 - 3, без да им е отпусната пенсия, за всяка година осигурителен стаж след тази възраст процентът е 1,5 и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж.” 29. В чл. 70а ал. 4 се изменя така: “(4) При определяне на осигурителния доход за периода до 31 декември 2006 г. за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 не се включват начислени и неизплатени възнаграждения.” 30. В чл. 100 думите “1 януари” се заменят с “1 юли”. 31. В чл. 110: а) в ал. 1 т. 5 се отменя; б) в ал. 4, изречение второ думите “на друг адрес, деклариран в Националния осигурителен институт” се заличават; в) в ал. 5 т. 4 се отменя; г) в ал. 9, изречение първо думите “разноски, лихви и главница” се заменят с “главница, лихви и разноски”; д) в ал. 10, изречение второ думите “като в него се определя видът на обезпечителните мерки върху движимите и недвижимите вещи, както и начинът за продажбата им” се заличават. 32. Член 112 се отменя. 33. В чл. 114 : а) в ал. 1 се създава изречение второ: “Те могат да бъдат прихващани от вземанията на лицата от държавното обществено осигуряване с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.”; б) в ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя “както и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които Република България е страна”. 34. В чл. 117: а) в ал. 1: аа) точка 1 се изменя така: “1. неправилно определяне или изплащане на парични обезщетения по глава четвърта или помощи, откази за издаване на удостоверения за осигурителен стаж и доход от органите на Националния осигурителен институт и откази за заверяване на осигурителен стаж и доход в осигурителни книжки;”; бб) в т. 2 се създават нова буква “е” и буква “ж”: “е) за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта или помощи; ж) по чл. 114, ал. 1.”; б) в ал. 2 думите “букви “б” - “д” се заменят с “букви “б” - “ж”. 35. В чл. 349: а) в ал. 1 думите “с изключение на случаите на нарушение на разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и” се заличават; б) в ал. 3 след думата “съдържание” се добавя “или предостави неверни данни по чл. 5, ал. 4”. 36. В чл. 350, ал. 1 след думите “чл. 349” се добавя “и чл. 349а”. 37. В чл. 355 ал. 1 се изменя така: “(1) Който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4, чл. 6, ал. 8, чл. 7, чл. 8, ал. 2, т. 1 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, се наказва с глоба от 50 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.” 38. В § 1, ал. 1 от допълнителната разпоредба: а) точка 2 се изменя така: “2. “Нетно възнаграждение” е възнаграждението, получено след намаляване на изплатеното или начисленото възнаграждение с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.”; б) създава се нова т. 3: “3. “Осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесли дължимите осигурителни вноски.”; в) досегашните т. 3, 4, 5, 6, 7 и 8 стават съответно т. 4, 5, 6, 7, 8 и 9. 39. В § 6 от преходните и заключителните разпоредби ал. 1 се изменя така: “(1) Максималният размер на получаваните една или повече пенсии, отпуснати до 31 декември 2009 г., без добавките към тях, се определя смятано от 1 юли на всяка календарна година в размер на 35 на сто от максималния осигурителен доход за предходната календарна година, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.” 40. В § 9 от преходните и заключителните разпоредби: а) в ал. 4 т. 2 се изменя така: “2. чрез ежемесечни удръжки от отпуснатата пенсия, определени в план за разсрочено плащане, утвърден от длъжностното лице в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване; периодите за разсрочено плащане са: а) до 5 години - ако недостигащият осигурителен стаж е до 3 години; б) до 8 години - ако недостигащият осигурителен стаж е от 3 до 5 години;”; б) алинея 8 се изменя така: “(8) Когато са внесени осигурителни вноски по ал. 2 за периоди на обучение, лицето има право да внесе осигурителни вноски по ал. 3 за разликата до 5 години.” 41. В преходните и заключителните разпоредби се създават § 22б, 22в, 22г, 22д и 22е: “§ 22б. Паричните обезщетения за лицата, заварени в отпуск за временна неработоспособност, трудоустрояване, за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете към 1 януари 2007 г., за които е започнало плащане на обезщетение, както и неизплатените парични обезщетения и помощи, отнасящи се за периоди до тази дата, се изплащат по досегашния ред. В документите за теглене на осигурителните плащания задължително се вписва единният идентификационен код на осигурителя или самоосигуряващото се лице.