(1) Заповедта за командировка се издава от министъра на отбраната и определя всички съществени условия, свързани с командироването, като задължително съдържа:
- 1. собствено, бащино и фамилно име и длъжност на служителя;
- 2. държава, град и длъжност, на която служителят се командирова;
- 3. длъжността и/или задачата, за изпълнението на която се командирова служителят;
- 4. срок на командировката; датата, от която започва командировката, както и крайния и срок;
- 5. размер на командировъчните пари, условия за пътуване, вид на транспортното средство и маршрут;
- 6. брой на дните, осигурени за пътуване до и от местоназначението, но не повече от два дни;
- 7. специфични права и задължения на служителя, както и други условия, свързани с изпълнението на службата в чужбина;
- 8. членове на семейството, които ще пребивават заедно със служителя в държавата по местоназначението.
(2) Служителят е длъжен да представи писмена декларация по образец, утвърден от министъра на отбраната, относно членовете на семейството си, които ще пребивават заедно с него в държавата по местоназначение по време на командировката за срок не по-малък от предвидения в чл. 20, ал. 1, както и за всяка настъпила последваща промяна.
(3) Служителят писмено уведомява за настъпване на обстоятелствата по чл. 20, ал. 3 - 7.
(4) Редът за деклариране на обстоятелствата по ал. 2, както и на уведомяването по ал. 3, се урежда с акта на министъра на отбраната по чл. 2, ал. 2.