(1) Установяването в друга държава на временна неработоспособност, бременност или раждане на лица, осигурени съгласно българското законодателство, се извършва по реда, утвърден в тази държава.
(2) Осигуреното лице уведомява компетентната осигурителна институция на държавата, на чиято територия е установена временната неработоспособност, бременността или раждането, която, спазвайки правилата за координация на системите за социална сигурност, предвидени в международни договори, по които Република България е страна, изпраща утвърдените формуляри и други документи с необходимите данни до службата в НОИ, на която е възложено прилагането на международните договори. В тези случаи болничен лист по реда на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността не се издава.
(3) Получените формуляри и приложените документи се изпращат на съответното ТП на НОИ - компетентно да изплаща паричните обезщетения и помощите по наредбата. В случаите, в които е необходим постоянен адрес на българска територия и осигуреното лице няма такъв, компетентно за преценка на правото е Столичното управление “Социално осигуряване”, а за изплащането - службата в НОИ, на която е възложено прилагането на международните договори.