По смисъла на наредбата:
По смисъла на наредбата:
- 1. “Одобряване типа на двигател (фамилия двигатели)” е одобряване типа на двигателя (фамилия двигатели) по отношение нивото на емисиите замърсяващи газове и частици.
- 2. “Спомагателна технология за контрол на емисии (AECS)” е технология за контрол на емисии, която се задейства или променя основната технология за контрол на емисии за специфична цел или цели, и в отговор на специфична комбинация от околни и/или работни условия, например скорост на ПС, честота на въртене на двигателя, използвана предавка, входна температура или входно налягане.
- 3. “Основна технология за контрол на емисии (BECS)” е технология за контрол на емисии, която е действаща в целия диапазон на честота на въртене и натоварване на двигателя, освен ако не е задействана AECS. Примери за BECS: а) диаграма за управление момента на запалване на двигателя; б) диаграма за рециркулация на отработили газове (EGR); в) диаграма за дозиране на каталитичен реагент SCR. 4. “Комбиниран филтър за deNOx и частици” е система за последваща обработка на отработили газове, разработена за едновременно намаляване на емисиите от азотни оксиди (NOx) и частици (PT). 5. “Непрекъсната регенерация” е регенерационният процес на системата за последваща обработка на отработили газове, който се извършва постоянно или поне веднъж за ЕТС изпитване. Такъв регенерационен процес не изисква специална процедура за изпитване. 6. “Зона на контрол” е зоната в обхвата между режими А и С на двигателя и степен на натоварване от 25 - 100 %. 7. “Обявена максимална мощност (Pmax)” е максималната мощност в kW (мощност нето), обявена от производителя в неговото заявление за одобряване на типа. 8. “Неефективна технология” е: а) спомагателна технология за контрол на емисии (AECS), която намалява ефективността на контрола върху емисиите, свързан с основната технология за контрол на емисии (BECS) при условия, които могат да възникнат при правилна експлоатация на превозното средство; б) основната технология за контрол на емисии (BECS), която прави разлика между стандартния начин за управление при изпитване за одобряване на типа и другите начини за управления и осигурява по-ниско ниво на контрол върху емисиите при условия, които реално не са включени в приложимите изпитвателни процедури за одобряване на типа, или в) система за бордова диагностика (СБД) или технология за контрол и управление на емисиите, която прави разлика между стандартния начин за управление при изпитване за одобряване на типа и другите начини за управления и осигурява възможност за управление на по-ниско ниво на емисиите (по отношение на времетраене и точност) при условия, които реално не са включени в приложимите изпитвателни процедури за одобряване на типа. 9. “deNOx система” е система за последваща обработка на отработили газове, проектирана да намали емисиите на азотни оксиди (NOx) (например инертен и активен сух NOx каталитични неутрализатори, NOx адсорбери и системи за селективна каталитична редукция (SCR). 10. “Времезакъснение” е времето между промяната на компонента, измерван в референтната точка и реакцията на системата за 10 % от крайното показание (t10). За газовите компоненти е времето за преминаване на измервания компонент от сондата за вземане на проби до детектора. За времезакъснението сондата за вземане на проби се определя като референтна точка. 11. “Дизелов двигател” е двигател, който работи на принципа на запалване на горивото чрез сгъстяване. 12. “Изпитване ELR” е изпитвателен цикъл, включващ последователност от преходни степени на натоварване при постоянна честота на въртене (обороти) на двигателя, прилагани в съответствие с т. 1.2.1 на приложение № 2. 13. “Изпитване ESC” е изпитвателен цикъл, включващ 13 режима при условия на стабилизирана (устойчива) работа на двигателя, прилагани в съответствие с т. 1.2.1 на приложение № 2. 14. “Изпитване ETC” е изпитвателен цикъл, включващ 1800 преходни режима, измервани във всяка отделна секунда, прилагани в съответствие с т. 1.2.1 на приложение № 2. 15. “Елемент на конструкцията” по отношение на ПС или двигател е: а) всяка система за контрол, включително компютърен софтуер, системи за електронно управление и компютърна логика; б) калибриране на системата за контрол; в) резултатът от взаимодействието на системите или г) хардуерни елементи. 16. “Дефект, свързан с емисиите” е недостиг или отклонение от нормалните производствени допуски в конструкцията, материалите или изработката на устройство, система или монтажен възел, което влияе върху който и да е параметър, характеристика или компонент, принадлежащ на системата за контрол на емисии. Липсващ компонент може да се разглежда като “дефект, свързан с емисиите”. 17. “Технология за контрол на емисии (ECS)”е елемент или съвкупност от елементи на конструкцията, който е включен в цялостния план на системата на двигателя или превозното средство, за целите на контрола на емисиите от отработили газове, която включва една BECS и една съвкупност от AECS. 18. “Система за контрол на емисии” е системата за последваща обработка на отработилите газове, електронния(те) контролер(и) за управление на системата на двигателя и всеки компонент на системата на двигателя, свързан с емисиите на отработили газове, който подава входен сигнал или получава изходен сигнал от този(тези) контролер(и), и когато е приложимо, комуникационният интерфейс (хардуер и съобщения) между електронното устройство(а) за управление на системата на двигателя (EECU) и всяко силово задвижване или устройство за контрол на превозното средство по отношение управлението на емисиите. 19. “Фамилия системи за последваща обработка на отработили газове” е групиране на двигатели от производител, което в съответствие с определението за фамилия двигатели, но които впоследствие се групират като двигатели, използващи аналогична система за последваща обработка на отработили газове. Това групиране се извършва за целите на изпитване по график за пробег, за да се установят коефициентите на влошаване на емисиите съгласно приложение № 12, и за проверка съответствието на превозни средства/двигатели в експлоатация съгласно приложение № 14. 20. “Система на двигателя” е двигателят, системата за контрол на емисии и комуникационният интерфейс (хардуер и съобщения) между електронното устройство(а) за управление на системата на двигателя (EECU) и всяко силово задвижване или устройството за контрол на превозното средство. 21. “Фамилия двигатели” е обединената от производителя група от системи на двигателя, които по своята конструкция, определена в допълнение 2 на приложение № 1, показват сходни характеристики на емисиите отработили газове. Всички двигатели от една фамилия трябва да отговарят на определените гранични стойности на емисиите. 22. “Диапазон на работна честота на въртене на двигателя” е диапазонът на най-често използваната работна честота на въртене на двигателя, разположен в границите между ниска и висока честота на въртене, определени в приложение № 8. 23. “Честоти на въртене А, В и С на двигателя” са честотите на въртене, включени в диапазона на експлоатационната честота на въртене на двигателя, които трябва да се използват при изпитванията от тип ESC и ELR, определени в част 2 на приложение № 8. 24. “Регулировка на двигателя” е специфична настройка на двигател /превозно средство, която включва технология за контрол на емисиите (ECS), единична характеристика на действието на двигателя (кривата на пълно натоварване за одобрения тип) и ако се прилага, един комплект от ограничители на въртящия момент. 25. “Тип двигател” е категорията двигатели, които не се различават съществено помежду си по отношение на характеристиките, посочени в приложение № 1. 26. “Система за последваща обработка на отработили газове” е катализатор (окисляващ или 3-пътeн), филтър за частици, deNOx система, комбиниран филтър за deNOx и частици или друго устройство за намаляване на емисии, което е монтирано в изходящия поток на двигателя. Това определение изключва рециркулация на отработили газове, която ако е монтирана, се разглежда като неразделна част от системата на двигателя. 27. “Двигател, работещ с газ (газово гориво)” е двигателят, който работи с гориво природен газ (NG) или с втечнен нефтен газ (LPG). 28. “Замърсяващи газове” са газовете въглероден оксид, въглеводороди (изразени в еквивалентите (отношенията): CH1,85 за дизелово моторно гориво; CH2,525 за втечнения нефтен газ (LPG) и CH2,93 за природния газ (NG) (NMHC) и молекула CH3O0,5 за работещите с етанолово гориво дизелови двигатели, метан (изразено в еквивалента (отношението) CH4 за природния газ (NG)) и азотни оксиди, като тяхното съдържание се изразява в еквивалент на азотен диоксид (NO2). 29. “Висока честота на въртене (nhi)” е най-високата честота на въртене на двигателя, при която се достига 70 % от обявената максимална мощност. 30. “Ниска честота на въртене (nlo)” е най-ниската честота на въртене на двигателя, при която се достига 50 % от обявената максимална мощност. 31. “Главна функционална повреда” е постоянна или временна неизправност на система за последваща обработка на отработили газове, при която се очаква непосредствено или забавено увеличаване на емисиите от газове или частици от системата на двигателя и която не може да се определи правилно от системата за бордова диагностика (СБД). 32. “Неизправност” е: а) влошаване или повреда, включително аварии в захранването с електричество на системата за контрол на емисиите, която довежда до емисии, превишаващи граничните стойности, определени за СБД, или когато е приложимо, невъзможност да се достигне диапазонът на функционално действие на системата за последваща обработка на отработили газове, където емисията на всяко регулирано замърсяващо вещество превишава граничните стойности, определени за СБД; б) всеки случай, при който СБД не е в състояние да изпълни наблюдението върху възможни неизправности. Влошаване или повреда, водещи до емисии, които не превишават граничните стойности, определени за СБД, може да се считат от производителя като неизправност. 33. “Индикатор за неизправност (MI)” e светлинен или звуков индикатор, който информира водача на ПС за появата на неизправност в работата на всеки компонент, който е свързан към СБД, или на самата СБД. 34. “Многофункционален двигател” е двигател, който съдържа повече възможни конфигурации на двигател. 35. “Асортимент природен газ (NG)” е един от асортиментите H или L, определени в БДС ЕN 437 : 2006 “Газове за изпитване. Налягания за изпитвания. Категория на уредите”. 36. “Мощност нето (ефективна мощност)” е мощността в kW, измерена на изпитвателен стенд, в края на коляновия вал или на част, изпълняваща същата функция в съответствие с метода за измерване на мощност в съответствие с Наредба № 103 за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение мощността на двигателя (Директива 80/1269/ЕЕС). 37. “Система за бордова диагностика (СБД)” е разположена на ПС диагностична система за контрол на емисиите, която има способност да открива наличието на неизправности и идентифицира възможната област на неизправности чрез кодове за неизправности, съхранени в паметта на компютър. 38. “Фамилия двигатели (по отношение на СБД)” е групиране от производителя на системи на двигателя, имащи общи конструктивни параметри на СБД съгласно раздел III на приложение № 2. 39. “Димомер” е уред, предназначен да измерва непрозрачността на димните емисии на принципа на намаляване интензитета на светлината. 40. “Базов двигател” е двигателят, избран от една фамилия двигатели, чиито характеристики по отношение на емисиите отработили газове са представителни за тази фамилия двигатели. 41. “Устройство за последваща обработка на частици” е система за последваща обработка на отработили газове, разработена за намаляване емисиите от частици (PT) чрез механично, аеродинамично, дифузионно или инерционно отделяне. 42. “Замърсяващи частици (частици)” е всяка субстанция, уловена върху филтрираща среда, определена след разреждане на отработилите газове с пречистен филтриран въздух, така че температурата да е по-ниска от 325 K (52 °C). 43. “Степен на натоварване” е частта от максималния въртящ момент, изразена в проценти, при определена честота на въртене на двигателя. 44. “Периодична регенерация” е регенерационният процес на устройство за контрол на емисиите, което се среща периодично при по-малко от 100 h нормална експлоатация на двигателя. По време на цикли, в които има регенерация, емисионните норми могат да бъдат превишени. 45. “Режим на емисия по подразбиране” е активирана AECS в случай на неизправност на ECS, открита от СБД, коeто води до активиране на MI и не изисква входен сигнал от авариралия компонент или система. 46. “Вал за отвеждане на мощност” е вал, управляван от двигателя за целите на захранване на помощно оборудване, монтирано на ПС. 47. “Реагент” е всяка среда, съхранена в резервоар на ПС и предоставена на системата за последваща обработка на отработили газове (ако е необходимо) при поискване от системата за контрол на емисиите. 48. “Повторно калибриране” е точната настройка на работещ с природен газ двигател, предназначена да осигури същите характеристики (мощност, разход на гориво) при използване на друг асортимент природен газ. 49. “Еталонен режим (nref)” е 100 % честота на въртене, използвана за денормализиране на относителната стойност на честотата на въртене при изпитване ETC, определено в приложение № 8, част 3. 50. “Време за реагиране” е разликата във времето между бърза промяна на компонента, който се измерва в референтната точка и съответната промяна в реагирането на измерващата система, като промяната на измервания компонент е най-малко 60 % FS и се извършва за по-малко от 0,1 s. Времето за реагиране на системата (t90) се състои от времезакъснението към системата и времето за нарастване на системата (БДС ISO 16183). 51. “Време за нарастване” е времето за реакция между 10 и 90 % от крайната стойност (t90 - t10). Това е реакцията на измервателния уред след като компонентът, който трябва да бъде измерен, е достигнал уреда. За времето за нарастване сондата за вземане на проби се определя като референтна точка. 52. “Саморегулиращо” е всяко устройство на двигателя, което позволява да се поддържа постоянен състав на горивната смес. 53. “Димни емисии” са частиците в състояние на суспензия в потока отработили газове на дизелов двигател, които поглъщат, отразяват или пречупват светлина. 54. “Изпитвателен цикъл” е последователността от изпитвателни операции, всяка от които е определена от дадена честота на въртене (обороти) и въртящ момент, които двигателят трябва да съблюдава в условия на стабилизиран (устойчив) режим (изпитване ESC) или при променливи условия на работа (ETC, ELR изпитване). 55. “Ограничител на въртящ момент” е устройство, което временно ограничава максималния въртящ момент на двигателя. 56. “Време за преобразуване” е времето между промяната на измервания компонент в сондата за вземане на проби и реакция на системата при 50 % от крайното показание (t50). Времето за преобразуване се използва за изравняване сигнала на различни измервателни уреди. 57. “Срок на експлоатация” за превозни средства и двигатели от одобрен тип по ред B1, B2 или C от табл. № 1 към т. 1.2.1 на раздел II, приложение № 2 е съответното изминато разстояние и/или период от време по отношение на изискванията за дълготрайност на системи за контрол на емисиите и съгласно условията по § 8 и 9, чието съответствие със съответните емисионни гранични стойности на газове, частици и димни емисии, трябва да бъде гарантирано като част от одобряването на типа. 58. “Индекс на Wobbe (Вобе) (нисък Wl; или висок Wu)” е съотношението между топлината, отделена при изгарянето на единица обем газ, и корен квадратен на неговата относителна плътност при еднакви еталонни (изходни) условия: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя 59. “λ - коефициент на коригиране (Sλ)” е коефициентът, който показва необходимата гъвкавост на системата за управление на двигателя по отношение на излишния въздух λ, когато двигателят е захранван с газ, различаващ се от чистия метан (приложение № 10 за изчисляването на Sλ). 60. “Превозно средство” е всяко моторно превозно средство (МПС), предназначено за движение по пътищата, задвижвано с двигател със запалване чрез сгъстяване или с двигател, работещ с газово гориво, със или без каросерия, притежаващо най-малко четири колела и максимална конструктивна скорост не по-малка от 25 km/h, с изключение на МПС от категория М1 с технически допустима максимална маса, по-малка или равна на 3,5 t, на МПС, движещи се по релси, на трактори за селското и горското стопанство, както и всяка друга самоходна машина. 61. “Двигател със запалване чрез сгъстяване или двигател, работещ с газово гориво” е източникът на задвижване на ПС, за което е издадено одобряване на типа на двигателя като отделен технически възел. 62. “Система за управление и контрол на емисиите” е система, осигуряваща нормалната работа на уредите за контрол на NOx на системата на двигателя съгласно изисквания по т. 1.5 от раздел II на приложение № 2. 63. “Екологично превозно средство (ЕПС/ЕЕV)” е превозно средство, двигателят на което отговаря на граничните стойности на емисиите, посочени в ред С от табл. № 1 към т. 1.2.1 на раздел II, приложение № 2. 64. “Производител” е физическо или юридическо лице, което осъществява производството на превозни средства, система, компонент или отделен технически възел, отговаря за всички етапи в процеса на одобряване типа и осигурява съответствието на произведените превозни средства, система, компонент или отделен технически възел с одобрения тип. Производителят може да не е пряко свързан с всички етапи на производство на превозни средства, система, компонент или отделен технически възел, които са предмет на одобряване на типа. Производителят може да упълномощи писмено свой представител - лице, установено в ЕС, да действа от негово име за изпълнение на задълженията, свързани с изискванията по тази наредба. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИРАЗПОРЕДБИ
Част от този текст е публикувана само като изображение или приложение в „Държавен вестник“, бр. 1 от 2007 г., и не се показва тук. Отворете оригинала