(1) Като земеделски площи се класифицират тези части от територията на страната, които:
- 1. притежават природни дадености, правещи ги пригодни за извършване на земеделска дейност;
- 2. са включени в Системата за идентификация на земеделските парцели по чл. 30, ал. 2, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители като част от физически блокове земеделски площи;
- 3. могат да бъдат използвани за извършване на земеделска дейност съгласно действащото в страната законодателство.
(2)(Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) Не са земеделски площи:
- 1. необработваемите площи – храсти и затревени площи, дерета, оврази, полски пътища, прокари и просеки;
- 2. териториите, заети от гори с изключение на горските територии, за които са издадени разрешителни за паша по чл. 50, т. 5 от Закона за защитените територии;
- 3. урбанизираните територии – градски структури, застроени площи извън населените места и зоните за спорт и отдих;
- 4. водните площи – реки и речни корита, езера, язовири, блата, канали и гранични водни площи;
- 5. нарушените терени – кариери, открити рудници и табани, сметища и хвостохранилища;
- 6. транспортната инфраструктура – пътищата с трайна настилка и прилежащите към тях територии, железопътни линии и прилежащите към тях територии;
- 7. голи и ерозирали терени – заети от пясъци, чакъл и голи скали.