Наредба · Раздел III

Чл. 12

Наредба № 119 от 21 декември 2006 г. за мерките за контрол върху определени субстанции и остатъци от тях в живи животни, суровини и храни от животински произход, предназначени за консумация от хора

Следете този закон

Актът не е в сила от 7 август 2021 г. Заменен от по-нов акт. Същата материя — мерките за контрол върху определени субстанции и остатъци от тях в живи животни и храни от животински произход — е уредена наново с Наредба № 11 от 14 юли 2021 г. (ДВ, бр. 61 от 2021 г.), издадена на основание чл. 36 от Закона за управление на агрохранителната верига, в сила от 07.08.2021 г. Съгласно § 3 от нейните преходни и заключителни разпоредби новата наредба изрично отменя Наредба № 119 от 2006 г. (ДВ, бр. 6 от 2007 г.), като контролът вече се осъществява от Българската агенция по безопасност на храните по реда на Регламент (ЕС) 2017/625, а не от несъществуващата Национална ветеринарномедицинска служба. Актът на негово място: Наредба № 11 от 14 юли 2021 г. за мерките за контрол върху определени субстанции и остатъци от тях в живи животни и храни от животински произход, предназначени за консумация от хора. Текстът по-долу е последната му редакция, докато е бил в сила.

Последна промяна: ДВ, бр. 6 от 2007 г.
В сила от: 19 януари 2007 г.

Последна редакция · в сила от 19.01.2007 · без изменения оттогава

(1) Когато животните са третирани, собствениците им вписват в дневника на животновъдния обект:

1. идентификационния номер на третирано/и животно/и (ако видът животно подлежи на идентификация съгласно ЗВД);
2. диагнозата, поставена от ветеринарен лекар, регистриран по реда на чл. 25, ал. 2 ЗВД, след преглед на животното/ите;
3. дата на закупуване, количество, наименование, срок на годност на употребения ВМП, приложена доза, карентен срок (ако има определен) и дата на изтичането му;
4. наименованието на медикаментозен/и фураж/и, наименованието на вложения в него медикаментозен премикс/и, дозата, времетраенето на лечението, карентния срок (ако има определен) и датата на изтичането му;
5. дата на започване и приключване на лечението.

(2) Собствениците по ал. 1 съхраняват дневника на животновъдния обект за срок от 5 години от датата на последното вписване.

(3) Отговорността за спазване на карентния срок по ал. 1, т. 3 е на собственика на третираните животни.

(4) Ветеринарният лекар по ал. 1, т. 2 вписва в амбулаторния дневник по чл. 37, ал. 1, т. 5 ЗВД данните по ал. 1, т. 1 - 5 и ветеринарния регистрационен номер на животновъдния обект, в който се намира третирано/и от него животно/и.

История на промените

19 януари 2007 г.обн ДВ, бр. 6 от 2007 г. · материалът

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за чл. 12 от акт, който вече не е в сила

Безплатно