(1) Когато резултатът, получен при изследване на проба, покаже незаконно лечение на животни, ръководителят на лабораторията, в която е извършен анализът, уведомява за това генералния директор на НВМС и директора на РВМС, на чиято територия се намира обектът, от който произхожда засегнатото животно/и.
(2) Директорът на РВМС със заповед определя официален ветеринарен лекар да извърши проверка, да проучи източника и установи причината за незаконното лечение на животни.
(3) При проверката по ал. 2 официалният ветеринарен лекар незабавно:
- 1. изисква пълната информация, необходима за откриване на животното (ако пробата е взета от живо животно), животновъдния обект или мястото на товарене на животното, от което е взета пробата;
- 2. изисква всички данни за извършения анализ и резултатите от него;
- 3. извършва проверка в обекта, от който произхожда животното;
- 4. предприема действия за установяване на обстоятелствата, които са довели до незаконното лечение;
- 5. извършва проверка на източника/ците на установените субстанции или ВМП при тяхното производство, съхранение, транспортиране, разпространение, продажба и употреба.
(4) Всички животни от животновъдния обект, от който произхожда засегнатото животно, се поставят под възбрана, на всяко засегнато животно се поставя белег и повторно се взема официална проба.
(5) Освен мерките по ал. 1 - 4 официалният ветеринарен лекар в зависимост от вида на установеното нарушение предприема и мерки по раздел V.
(6) Когато при лабораторно изследване на проба НВМС установи незаконно лечение на животни или че суровини и храни са добити от незаконно лекувани животни, в случай че те произхождат от трета страна, генералният директор на НВМС уведомява за резултата ЕК.
(7) Когато резултатът по ал. 6 е получен при изследване на животни, суровини или храни, които произхождат от държава членка, ръководителят на лабораторията, в която е изследвана пробата/те, уведомява за резултата генералния директор на НВМС.
(8) В случаите по ал. 7 НВМС уведомява компетентния орган на държавата членка за предприемане на съответни мерки.
(9) Когато при предприемане на мерките по ал. 8 се установи необходимост от проучване или предприемане на други действия в една или повече държави членки или в трета страна, засегнатата държава членка информира останалите държави членки и ЕК.
(10) В случаите по ал. 9 ЕК координира действията и предприемането на необходимите мерки.