Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.

Действащ текст · консолидиран към 27.09.2026 · без изменения оттогава

към чл. 5 Заболявания и състояния, при наличието на които свидетелство за управление на МПС се издава само след освидетелстване от ТОЛЕК Нервни заболявания 1. Заболявания на нервната система и нервно-мускулния апарат и състояния след прекарани заболявания на нервната система и нервно-мускулния апарат, довели до парализи, координационни нарушения и нарушения на висшите корови функции: а) съдови заболявания на нервната система и състояния след прекарани такива; б) възпалителни заболявания на нервната система и състояния след прекарани такива; в) наследствени и дегенеративни заболявания на нервната система и състояния след прекарани такива; г) тумори на нервната система; д) травми на нервната система; е) заболявания на нервната система при остри и хронични заболявания при други заболявания; ж) интоксикации на нервната система - ендогенни и екзогенни. 2. Епилептични пристъпи: а) епилепсии; б) първи и единствен непровокиран епилептичен пристъп; в) провокирани епилептични пристъпи; г) други случаи на загуба на съзнание. 2.1. За водачи и кандидати за водачи от група 1: - При епилепсии водачите и кандидатите за водачи от група 1 могат да бъдат обявени за годни да управляват МПС след едногодишен период без пристъпи. - При първи и единствен непровокиран пристъп кандидат за водач от група 1 може да бъде обявен за годен да управлява МПС след период от шест месеца, в който не е имал пристъпи, при условие че е извършена подходяща медицинска оценка. - При провокиран епилептичен пристъп кандидат, който е имал припадък поради установими фактори, които има малка вероятност да се проявят при управление на МПС, може да бъде обявен за годен, като случаят се преценява индивидуално. - При пристъпи, които не засягат съзнанието или способността за действие - кандидат или водач, който има само пристъпи, които е доказано, че не предизвикват функционални нарушения, може да бъде обявен за годен да управлява МПС, ако тази тенденция е установена за период не по-малък от една година. 2.2. За водачите и кандидатите за водачи от група 2: - Кандидатът трябва да не е приемал противоепилептични медикаменти по време на изисквания при епилепсия период без припадъци. Следва да се осъществи медицинско проследяване и след подробни неврологични изследвания да не е установена никаква значима церебрална патология и на електроенцефалограмата не се открива епилептично огнище. - При първи и единствен непровокиран пристъп: кандидат може да бъде обявен за годен да управлява МПС след изтичане на период от пет години, в който не е имал пристъпи и не е употребявал противоепилептични медикаменти, при условие че е извършена подходяща неврологична оценка. - При провокиран епилептичен пристъп: случаят се преценява индивидуално, като е необходимо провеждане на подходяща неврологична оценка и електроенцефалограма. - При лица с установени церебрални поражения и повишен риск от припадъци не следва да се разрешава да управляват МПС от група 2, докато рискът от епилепсия не бъде до 2 % на година. - При епилепсия: следва да измине период от десет години, през които лицето няма припадъци и не употребява противоепилептични медикаменти. При водачи с добри прогностични показатели ТОЛЕК, съответно ТЦЛЕК могат да позволят управление на МПС преди изтичане на посочените срокове. Психични заболявания 3. Тежки психични разстройства независимо дали са вродени или причинени от заболяване, травма или неврохирургични операции и при краткотрайни психози до оздравяване. 4. Силно изоставане в умственото развитие (умерено тежка и дълбока умствена изостаналост) и деменция. 5. Разстройства на личността и поведенчески разстройства, водещи до силно влошаване на поведението, адаптивността и възможността за преценка. Хирургически заболявания 6. Увреждане на дихателната система: а) фистула след пиоторакс с деформация на гръдния кош, с ограничение на дихателните функции повече от 40 %; б) деформация на гръдния кош след плеврален излив или хемоторакс с резекция на 5 ребра, смущаващи дишането и кръвообращението. 7. Аневризми на аортата и големите кръвоносни съдове - клинично доказани (оперирани и неоперирани). 8. Липса на орган или състояние след оперативно отстраняване на част от орган с функционален дефицит на съответната система без възможност за компенсация, водещ до трайни промени във физическото състояние, отразяващи се върху годността за управление на МПС. Вътрешни заболявания 9. Туберкулоза на белите дробове в активна фаза. 10. Артериална хипертония ІІІ стадий с органно ангажиране. Малигнена хипертония, артериална хипертония ІІІ (тежка) степен. 11. Заболявания на сърдечния мускул и перикарда с разстройство в коронарното или общото кръвообращение. 12. Ритъмни и проводни нарушения с разстройство в коронарното и общото кръвообращение. 13. Злокачествени заболявания във фаза на активно лечение през първите пет години от установяване на заболяването/от установяване на рецидив. 14. Системни заболявания на съединителната тъкан и кристални артропатии с клинично изявена органна недостатъчност. 15. Болести на кръвта и кръвотворната система без възможност за медикаментозна компенсация. 16. Хронична бъбречна недостатъчност. 17. Болести на храносмилателната система със синдром на нарушено хранене и нарушена чернодробна функция (малигнени и бенигнени), изявяващи се с анемия, нарушения в кръвосъсирването и имунитета, неподдаващи се на медикаментозно лечение. Кожни заболявания 18. Болест на Реклингхаузен. 19. Тежко протичащи генодерматози: епидермолизис булоза хередитария, хиперкератозис. 20. Акродерматитис. 21. Синдром на придобита имунна недостатъчност. Ортопедични заболявания 22. Ампутация на крайник или част от крайник, без ампутация на дистални фаланги и пръсти. 23. Аплазия на крайник или част от крайник, без аплазия на дистални фаланги и пръсти. 24. Псевдоартрози на дълги тръбести кости. 25. Анкилози на големи стави. 26. Доброкачествени и злокачествени тумори на костно-ставния апарат с нарушения на движенията. 27. Консолидирали с деформация фрактури, довели до функционален дефицит на опорно-двигателния апарат. Състояния след трансплантация Забележки:
  1. 1. Заболяването се смята за доказано след амбулаторно или стационарно изследване, лечение и диспансерно наблюдение, като степента на болестното отклонение се определя от лекар-експерт, а вземането на решение е индивидуално.
  2. 2. Индивидуалната оценка се прави на основание данните за здравословното състояние на лицето в миналото, настоящето и вероятната прогноза за бъдещето. При индивидуалната преценка се вземат предвид стадият на заболяването и/или степента на увреждане, интензивността му и темповете на развитие, изгледите за подобряване на състоянието, отражението върху функции, наличието на други заболявания и/или увреждания, както и възможността да се третира с медикаменти или да се подложи на друг вид лечение и отражението на това върху годността му.

История на промените

Регистърът не е записал промени в тази разпоредба.

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за Приложение № 2

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.