Предаването на френските гласни на български се подчинява на следните правила:
- 1. не се взема под внимание характеристиката за отвореност и затвореност (Bordeaux - Бордо, Falaise - Фалез, Epernay - Еперне);
- 2. носовостта се отбелязва с "m" или "n" съгласно оригиналния правопис (Ambert - Амбер, Andance - Анданс, Dompierre - Домпиер, Donfront - Донфрон);
- 3. учлененото (нямо) "е" между съгласни с изключение на краесловието и едносричните думи (без определителния член "le" и предлога "de") се транскрибира с "ьо" (Decazeville - Дьоказвил, Le Palais - Льо Пале, Mur de Sologne - Мюр дьо Солон);
- 4. гласната "u" се транскрибира като "ю", включително и след шушкави съгласни (Cluny - Клюни, Juvisi - Жювизи);
- 5. пред "m" или "n" гласната "е" се транскрибира с "а" (Embrun - Амбрюн, Jenzat - Жанза).