(1) Транскрипцията на полските съгласни се подчинява на следните правила:
- 1. буквата "с" се транскрибира като "ц" с изключение на случаите, когато следващата я гласна е "i" - тогава тя се предава на български с "ч" (Cekcyn - Цекцин, Brodnica - Бродница, Czudec - Чудец; Barcice - Барчице, Ciche - Чихе);
- 2. буквата "s" се транскрибира със "с" с изключение на случаите, когато следващата я гласна е "i" - тогава тя се предава с "ш" (Silnowo - Шилново, Sipiory - Шипьори);
- 3. буквата "z" се транскрибира със "з" с изключение на случаите, когато следващата я гласна е "i" - тогава тя се предава на български с "ж" (Zamarte - Замарте, Zduny - Здуни; Zadzim - Заджим).
(2) Характерните за полски език диакритични знаци върху буквите променят тяхната звукова стойност и се предават на български по следния начин:
- 1. буквата "с" с ударение (c#) се транскрибира на български с "ч" (C#machovo - Чмахово);
- 2. буквата "z" (z#) с ударение или точка се транскрибира на български с "ж" (Z#linice - Жлинице, Z#abia Wola - Жабя Вола);
- 3. буквата "s" (s#) с ударение се предава на български с "ш" (S#wiba - Швиба).
(3) Корелацията мекост - твърдост на полските съгласни "l" и "n" се отбелязва графично с отделни знаци: меко "l" - с "l" и твърдо - с "l#", меко "n" - с "n#" и твърдо - с "n". Мекостта на тези съгласни се отбелязва само пред "а", "a", "о" и "u" (Lachovo - Ляхово, La#d - Льонд, Lotyn# - Льотин, Lubon - Любон; L#apy - Лапи, L#a#ck - Лонцк, L#omnо - Ломно, L#ubovo - Лубово). Пред "е", "к", "i", съгласна и в края на думата тази мекост не се отбелязва (Lesko - Леско, Le#bork - Лемборк, Lipa - Липа, Bolko#w - Болков, In#sko - Инско, Bren# - Брен).
(4) Мекостта на съгласните в полски език се отбелязва с гласната "i", следваща съответната съгласна, която не се изписва при транскрипцията на български. Мекостта на съгласните се предава на български само пред "а", "a#", "о" и "u" съответно с "я", "ьон", "ьо" и "ю" (Biadki - Бядки, Mia#sowa - Мьонсова, Kamion - Камьон, Fiuko#wka - Фюковка). В други случаи мекостта не се отразява на български, а гласната "i" не се транскрибира (Cierpice - Черпице, Kamieniec - Каменец, Mielno - Мелно, Siemiany - Шемяни, вж. и чл. 50, ал. 1, т. 1 и 2).
(5) Съгласно чл. 7, ал. 3 се запазва мекостта и на шушкавите съгласни пред "а", "a#", "о" и "u" (Ciasna - Чясна, Сia#gowice - Чьонговице, Ciosny - Чьосни, Sio#dmak - Шьодмак, Siucice - Шючице).
(6) Двойните съгласни в полските имена се предават опростено с една съгласна с изключение на случаите, когато принадлежат към две различни морфеми (Sienno - Шено, Sanniki - Саники, но Rossosz - Россош, Rossoszyca - Россошица).
(7) Характерните за полски език буквени съчетания се предават на български по следния начин:
- 1. съчетанието "ch" се транскрибира с "х" (Charzyno - Хажино, Chlewo - Хлево, Chodel - Ходел, Bochnia - Бохня);
- 2. съчетанието "rz" се транскрибира с "ж" в началото и в края на имената, след звучна съгласна и между гласни и с "ш" след беззвучна съгласна (Rzgo#w - Жгув, Lubomierz - Любомеж, Wal#brzych - Валбжих, Orzecho#w - Ожехов; Zakrzo#w - Закшов, Oprze#zow - Опшенжов);
- 3. съчетанието "szt" се транскрибира с "щ" (Wolsztyn - Волщин, Sztabin - Щабин, Frysztak - Фрищак).
(8) В имена, при които се среща типичното за западнославянските езици струпване на съгласни, при транскрипцията на български за облекчаване на произнасянето се вмъква "ъ" (Brdow - Бърдов, Brwinow - Бървинов, Jabl#kow - Ябълков). Съгласно чл. 9, ал. 2 буквата "ъ" се вмъква и пред краесловни "r" и "l", намиращи се след съгласна (с изключение на сонорните съгласни), например: Suprasl - Супрашъл, Radomysl - Радомишъл.