При предаването на гласните в унгарските географски имена на български език се спазват следните правила:
- 1. кратката унгарска лабиална гласна "a" и дългата унгарска нелабиална гласна "а#" се предават на български език с "а" независимо от артикулационната разлика помежду им; напр. (Zalava#r - Залавар; Szatma#r megye - окръг Сатмар; Hatvan - Хатван); изключенията са съгласно чл. 100-102;
- 2. дългата унгарска гласна "e#" независимо от характеристиките й - дължина и опозиция отвореност/затвореност - се предава на български език с "е", както се предава и кратката гласна "е"; напр. (Sze#kesfehe#rva#r - Секешфехервар, Kecskeme#t - Кечкемет, E#rd - Ерд); не се допуска транскрибирането на дългата гласна "e#" със съчетанието "ей";
- 3. дължината на гласните "i#", "o#", "o'", "u#", "u'", при които в унгарски език има разлика само в дължината на произнасяне, а не в начина на учленяване, също не се отразяват на български език; напр. (Nyi#regyha#za - Ниредхаза, Salgo#tarja#n - Шалготарян, Gyo'r - Дьор, Abau#jva#r - Абауйвар, Go'nyu' - Гьоню);
- 4. двойни гласни се предават на български език само ако принадлежат към различни съставки на сложните географски имена; напр. (Ba#taapa#ti - Батаапати, Zalааpa#ti - Залаапати, Felso'o.rs - Фелшьойорш);
- 5. кратките унгарски гласни "o." и "u.", както и техните дълги варианти "o'" и "u'", се предават на български език, както следва: а) с "йо" и "ю" в началото на географското име или в средисловие и краесловие след гласна; напр. (O.rv`enyes - Йорвенеш, Als`oo.rs - Алшойорш, U.lle#s - Юлеш); б) с "ьо" и "ю" след съгласна в средисловие и краесловие; напр. (Do.mo.s - Дьомьош, Pu.spo.klada#ny - Пюшпьокладан, U.llo' - Юльо, Go.rcso.ny - Гьорчьон), с изключение при комбинацията "u.ly" в оригиналното име, което на български език трябва да се предаде с "уй" - Tiszasu.ly - Тисашуй; в) съгласно чл. 7, ал. 3 и след шушкавите съгласни се изписва "ьо" и "ю"; напр. (Cso.kmo' - Чьокмьо, So.jto.r - Шьойтьор, Su.meg - Шюмег).