(1) Обучението за придобиване на специалност може да бъде прекъсвано в следните случаи:
- 1. поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете за предвидените в Кодекса на труда срокове;
- 2. при временна неработоспособност, продължила повече от 3 месеца през една календарна година;
- 3. по молба на специализанта, извън случаите по т. 1 и 2, но не повече от два пъти по време на обучението за период не по-дълъг от продължителността му;
- 4. при налагане на наказание заличаване от регистъра на регионалната колегия на съответната съсловна организация за срока на заличаването;
- 5. в случаите по чл. 191, 192 и 193 от Закона за здравето;
- 6. провеждане на обучението за придобиване на специалност или на част от него в чужбина със съгласие на ръководителя на специализанта.
(2) Обучението за придобиване на специалност се прекъсва със заповед на ръководителя на висшето училище или на Военномедицинската академия. Копие от заповедта се изпраща в лечебното или здравното заведение или в регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве.