(1) При изчисляване на експозицията към едно лице или икономически свързани лица се сумират експозициите по чл. 2, ал. 1 преди прилагане на рискови тегла или конверсионни коефициенти по Наредба № 8 на БНБ.
(2) Банките, които изчисляват капиталови изисквания за пазарен риск, измерват и отчитат възникналите големи експозиции към едно лице или икономически свързани лица като сума от експозициите им в банковия и търговския портфейл преди прилагане на рискови тегла или конверсионни коефициенти.
(3) Определянето на голяма експозиция се извършва посредством отнасянето й спрямо собствения капитал (капиталова база) на банката/банковата група.
(4) Експозициите в дериватни инструменти от приложение № 1 “Списък на дериватите” на Наредба № 8 на БНБ се изчисляват в съответствие с един от методите, посочени в глава осма “Третиране на кредитния риск от контрагента”, раздел III “Избор на метод”от Наредба № 8 на БНБ.
(5) Когато БНБ е разрешила прилагането на глава осма “Третиране на кредитния риск от контрагента”, раздел VI “Метод на вътрешните модели” от Наредба № 8 на БНБ, моделите могат да се използват за установяване стойността на следните експозиции:
- 1. договорите от приложение № 1 “Списък на дериватите” от Наредба № 8 на БНБ;
- 2. репосделки;
- 3. сделки по предоставяне/получаване на ценни книжа в заем;
- 4. маржин заемни сделки;
- 5. трансакции с удължен сетълмент.