(Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.)
(1)(Доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г.) Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до една година от датата на влизането им в страната.
(2)(Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г.) Чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България, могат да управляват моторни превозни средства на територията на страната със свидетелство, което не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария до една година от датата на издаване на документ за пребиваване.
(3) Изискването по ал. 2 не се отнася за случаите по чл. 161, т. 2.
(4)(Доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Чуждестранно национално свидетелство за управление на моторно превозно средство на български гражданин или чужденец, издадено от държава, която не е членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията.
(5) В случаите, когато чуждестранно национално свидетелство не отговаря на изискванията по ал. 4, българско свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава след успешно полагане на изпит.
(6)(Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2012 г.) Свидетелство за управление по чл. 161, т. 5 на лице, което е установило обичайното си пребиваване в Република България, може да бъде заменено по негово искане с равностойно българско свидетелство за управление без полагане на изпит.
(7)(Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г.) Водач, притежаващ свидетелство за управление по чл. 161, т. 5, който е установил обичайното си пребиваване в Република България и извърши нарушение при управление на моторно превозно средство, за което е предвидено отнемане на контролни точки за отчет на извършените нарушения, е длъжен да подаде заявление за подмяна на свидетелството в 7-дневен срок от датата на влизане в сила на наказателното постановление, на фиша или на електронния фиш.
(8)(Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2012 г.) В случаите по ал. 4 – 7 замяната с българско свидетелство за управление се извършва след представяне на чуждестранно национално свидетелство. Замененото свидетелство се връща на държавата, в която е издадено, като се посочват причините за извършване на замяната.
(9)(Нова - ДВ, бр. 75 от 2012 г.) При изгубено или откраднато свидетелство за управление по чл. 161, т. 5 на лице, което е установило обичайното си пребиваване в Република България, се издава българско свидетелство въз основа на доказателства за придобитата правоспособност от компетентните органи на държавата, която е издала изгубеното или откраднатото свидетелство. За обстоятелствата по издаване на българското свидетелство се уведомява държавата, издала изгубеното или откраднатото свидетелство.
(10)(Нова - ДВ, бр. 75 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 64 от 2025 г.) Главна дирекция „Национална полиция“ на Министерството на вътрешните работи обменя информация със съответните органи на друга държава при издаването или замяната на свидетелства за управление на моторно превозно средство. Проверка за валидността на свидетелства за управление на моторно превозно средство, издадени от държава – членка на Европейския съюз, се извършва и при контрол по спазването на правилата за движение от определени от министъра на вътрешните работи служби.