(1)(Изм. - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой, са нивата на:
- 1.(изм. - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) суспендирани частици;
- 2.(нова - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) фини прахови частици;
- 3.(предишна т. 2, изм. - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) серен диоксид;
- 4.(предишна т. 3, изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) азотен диоксид и/или азотни оксиди;
- 5.(предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) въглероден оксид;
- 6.(предишна т. 5, изм. - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) озон;
- 7.(предишна т. 6, изм. - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) олово (аерозол);
- 8.(нова - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) бензен;
- 9.(нова - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) полициклични ароматни въглеводороди;
- 10.(нова - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) тежки метали - кадмий, никел и живак;
- 11.(нова - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) арсен.
(2)(Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) За отделни райони, в зависимост от характера на източниците на емисии и характерния здравен риск, министърът на околната среда и водите по собствена инициатива, както и по предложение на министъра на здравеопазването или на общинските органи може да определя допълнителни показатели извън тези по ал. 1.
(3)(Доп. - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Нормите за вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух и измерените концентрации за отделните показатели се определят като маса, съдържаща се в един кубически метър въздух при нормални условия за определено време.