(1) В производството по несъстоятелност вземанията се удовлетворяват в следния ред:
- 1. вземания, обезпечени с ипотека или залог - от получената сума при реализацията на обезпечението;
- 2. вземания, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържаната вещ;
- 3. разноски по несъстоятелността;
- 4. вземания за издръжка, дължима по закон от длъжника на трети лица;
- 5. публичноправни вземания на държавата и общините, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
- 6. вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа;
- 7. останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
- 8. законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
- 9. вземане по отпуснат на длъжника кредит или заем от свързано лице;
- 10. безвъзмездна сделка;
- 11. разноските на кредиторите за един адвокат във връзка с тяхното участие в производството по несъстоятелност.
(2) Когато паричните средства са недостатъчни, за да се удовлетворят изцяло вземанията по ал. 1, т. 3 - 11 на всички кредитори от един ред, те се разпределят между кредиторите от реда по съразмерност.
(3) Когато са предявени и приети няколко вземания на държавата от един ред, сумата се изплаща на съответния ред от сметката за разпределение общо и след получаването се разпределя от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Националната агенция за приходите незабавно уведомява съда по несъстоятелността и синдика за извършеното разпределение.