(1) Когато констатира, че са налице условията по чл. 31, съдът с решението си:
- 1. обявява неплатежоспособността;
- 2. открива производството по несъстоятелност;
- 3. допуска обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор и ако е необходимо, и други обезпечителни мерки;
- 4. назначава синдик;
- 5. определя размера на средствата по чл. 12, ал. 2;
- 6. определя специалната банкова сметка по чл. 20, ал. 1, т. 5 на длъжника, чрез която могат да се извършват плащания от и към длъжника.
(2) Решението за откриване на производството по несъстоятелност подлежи на незабавно изпълнение и действа по отношение на всички. Решението се обявява в Регистъра по несъстоятелност.
(3) Решението за откриване на производството по несъстоятелност може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от обявяването му в Регистъра по несъстоятелност от всеки кредитор. Решението на въззивния съд, с което се потвърждава решението по ал. 2, е окончателно.
(4) Съдът отхвърля молбата, когато установи, че длъжникът не отговаря на условията по чл. 31. Решението, с което се отхвърля молбата, се обявява в Регистъра по несъстоятелност. Решението подлежи на обжалване от длъжника в 14-дневен срок от обявяването му.
(5) С влизане в сила на решението, с което се отменя решението за откриване на производството по несъстоятелност, и обявяването му в Регистъра по несъстоятелност наложените обезпечителни мерки отпадат, а общата възбрана върху имотите на длъжника се заличава от имотния регистър по искане на всяко заинтересовано лице. За заличаването не се дължи такса.