(1) Освен в другите предвидени в този закон случаи, производството по несъстоятелност се прекратява с решение на съда, когато:
- 1. след откриване на производството бъде установено, че не е налице някое от условията по чл. 31;
- 2. са изплатени задълженията;
- 3. масата на несъстоятелността е изчерпана.
(2) Всеки кредитор на несъстоятелността може да иска от съда прекратяване на производството, като представи доказателства за настъпване на основание по чл. 9, ал. 2. Съдът изпраща препис от искането и приложените доказателства на длъжника, като му указва възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок. Искането се разглежда от съда в заседание при закрити врата с призоваване на молителя и на длъжника.
(3) Ако в хода на производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските в производството, се прилага съответно чл. 36. Ако производството вече е било спирано поради липса на достатъчно имущество за покриване на разноските, делото се прекратява, като чл. 36, ал. 4 не се прилага.