(1) За мониторинг на повърхностните води се разработват програми за изпълнение на контролен и оперативен, а при необходимост - и на проучвателен мониторинг на водните тела за всеки район за басейново управление.
(2) Програмите по ал. 1 задължително включват:
- 1. хидрологични и морфологични наблюдения - в т.ч. за обем, водно количество и водно ниво за определяне на екологичното и химичното състояние и екологичния потенциал на водното тяло;
- 2. за морските води освен наблюденията по т. 1 и посока и сила на преобладаващите течения, вълнови режим, структура и субстрат на дъното;
- 3. наблюдения за екологичното и химичното състояние и екологичния потенциал;
- 4. определяне на честота на извършване на мониторинг на избраните елементи за качество и количество при спазване на изискванията по чл. 12;
- 5. определяне на допълнителните изисквания за мониторинг на защитените територии при спазване на изискванията по чл. 13;
- 6. нанасяне на избраните пунктове за мониторинг върху карта или карти в мащаб, избран съгласно изискванията на наредбата по чл. 178, ал. 2 от Закона за водите;
- 7. финансов разчет по обезпечаване на изпълнението на планираните дейности;
- 8. изготвяне на проект на мрежата за мониторинг при спазване на изискванията, посочени в чл. 9, 10 и 11.
(3) Програмите за мониторинг за българския участък на р. Дунав се съгласуват с Министерството на транспорта и съобщенията.
(4) Определената чрез програмите за мониторинг мрежа трябва да осигурява информация за екологичното и химичното състояние на повърхностните води в рамките на всеки район за басейново управление, която да позволява класифицирането на водните тела в съответствие с изискванията, посочени в наредбата по чл. 135, т. 9 от Закона за водите.