§ 1

По смисъла на наредбата:

1. 1. „Индивидуален спорт“ е всеки спорт, който не е колективен.
2. 2. „Колективен спорт“ е спорт, в чиито състезания е позволена смяната на играчи.
3. 3. „Спортист“ за целите на допинговия контрол е всяко лице, занимаващо се със спорт на международно или национално равнище, както и всяко друго лице, занимаващо се със спорт или участващо в спортни мероприятия, получило състезателни права от спортна организация.
4. 4. „Спортно-технически лица“ са длъжностни лица от спортна организация, придружаващи спортисти, както и треньори, лекари или други лица от спортно-техническия или медицинския екип на определен спортист или отбор.
5. 5. „Спортна организация“ е организация, регистрирала и картотекирала състезателните права на спортистите.
6. 6. „Състезание“ е единична надпревара, двубой, мач или единично спортно съревнование.
7. 7. „Допинг в спорта“ е проява на едно или повече от допинг нарушенията, посочени в чл. 6, ал. 1. 8. „Допингов контрол“ са всички действия и процедури от изготвянето на плана за разпределение на проверките до крайния изход от всяко обжалване, в т.ч. всички междувременни действия и процедури, като предоставяне на информация за местонахождение, вземане и съхраняване на допинг проби, извършване на лабораторен анализ, издаване на разрешителни за терапевтична употреба, управление на резултати и провеждане на разглеждания. 9. „Състезателен допинг контрол“ е допинг контролът, който се извършва в периода от 12 часа преди началото на дадено състезание, в което спортистът е записан за участие, и приключва с края на това състезание. 10. „Извънсъстезателен допингов контрол“ е всеки допинг контрол, който не е състезателен. 11. „Биологичен материал“ са продукти – урина и кръв от човешки организъм, взети за анализ за целите на допинговия контрол. 12. „Проба“ е биологичен материал, събран за целите на допинговия контрол, който се разделя на две части, маркирани като проба „А“ и проба „Б“. 13. „Проба „А“ е биологичен материал, взет от спортист за първоначален лабораторен допинг анализ. 14. „Проба „Б“ е биологичен материал, взет от спортист за контролен лабораторен допинг анализ. 15. „Забранителен списък“ е списъкът на Световната антидопингова агенция, в който са идентифицирани забранените вещества и забранените методи. 16. „Забранено вещество или метод“ е вещество или метод, включени в Забранителния списък, приет от Световната антидопингова агенция. 17. „Метаболит“ е всяка субстанция, произведена от организма на спортист чрез процес на биотрансформация на забранено вещество или метод. 18. „Маркер“ е наличие на определени вещества или отклонение от биологичните параметри на организма на спортиста, което е индикация за употребата на забранено вещество или метод. 19. „Референтен материал“ е материал или субстанция, достатъчно хомогенни и стабилни, за да бъдат използвани за калибровка на апаратите и оценка при измервателни методи. 20. „Референтна колекция от биологични проби“ е колекция от биологични проби с познат произход, използвана при идентифициране на непозната субстанция. 21. „Притежание“ е действителното физическо притежание или действие, което може да бъде изтълкувано като притежание на забранено вещество или метод. 22. „Трафик на забранени вещества или методи“ е продаването, даването, транспортирането, изпращането, доставянето или разпространяването по какъвто и да е начин на забранени вещества или методи от спортисти или спортно-технически лица. 23. „Неблагоприятен аналитичен резултат“ е идентифицирано в допинг проба наличие на забранено вещество, негов метаболит, маркер или доказателства за употреба на забранен метод, удостоверено с протокол на лаборатория за допингов контрол в съответствие с международния стандарт за лаборатории и техническите документи към него. 24. „Лишаване от права“ е забрана за длъжностно лице от спортна организация, треньор, лекар или друго лице от спортно-техническия или медицинския екип на определен спортист или отбор – да упражнява дейности, свързани с управлението или подпомагането на тренировъчния и състезателния процес на спортистите. 25. „Лишаване от състезателни права“ е забрана за спортист да участва в състезания от държавния и международния спортен календар или в други спортни прояви. 26. „Второ нарушение“ е нарушение на антидопинговите правила, извършено от едно лице за втори път преди изтичането на 8 години от установяване на първото нарушение, като второто нарушение е същото или различно от първото. 27. „Трето нарушение“ е нарушение на антидопинговите правила, извършено от едно лице за трети път и преди изтичането на 8 години от установяване на първото нарушение, като третото нарушение е същото или различно от първото и второто. 28. „Свързано лице“ е всяко лице, участващо в процеса на допинговия контрол, върху което подлежащото на допингов контрол лице може да упражни пряко или непряко определящо влияние: а) съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство, роднини по права линия – без ограничения, по съребрена линия – до четвърта степен включително, и роднините по сватовство – до втора степен включително; б) лицата, едно от които участва в управлението на спортната организация, която е регистрирала състезателните права на другото лице или то е неин състезател; в) лицата, едно от които е прехвърлило трансферните си права или други права, произтичащи от качеството му на спортист, на другото лице; г) лицата, едно от които е направило дарение или спонсорство в полза на другото или на спортната организация, която е регистрирала или е носител на състезателните права на другото лице; д) лицата, едно от които е направило реклама в полза на другото или на спортната организация, която е регистрирала или е носител на състезателните права на другото лице. 29. „Международен стандарт“ е стандарт, приет от Световната антидопингова агенция в подкрепа на Световния антидопингов кодекс и включва издадените съобразно с него технически документи. 30. „Световен антидопингов кодекс“ е кодексът, приет на 5 март 2003 г. в Копенхаген от Световната антидопингова агенция и включен в Приложение № 1 към Международната конвенция за борба с употребата на допинг в спорта, ратифицирана със закон от Народното събрание на 13 декември 2006 г. (ДВ, бр. 105 от 2006 г.), в сила за Република България от 1 март 2007 г.