(1) Допинг пробите се приемат за анализ от служител на лабораторията за допингов контрол, който проверява целостта на пломбите на транспортния контейнер, целостта на пробите, както и документите, съпътстващи пробите.
(2) Допинг пробите се приемат от лабораторията за допингов контрол в специално закодирани бутилки с уникален номер, осигуряващи анонимността на спортиста.
(3) Предадените допинг проби се изследват, ако няма причини за отказ от страна на лабораторията за допингов контрол.
(4) Лабораторията за допингов контрол отказва изследване на проба в следните случаи:
- 1. липсва или е нарушена целостта на пломбата върху транспортния контейнер или върху допинг пробата;
- 2. нарушена е целостта на бутилката с допинг пробата;
- 3. представена е допинг проба без съпътстващи документи;
- 4. в документите, съпровождащи пробите, или върху самите проби е отбелязано името, поставен е подпис, инициали или друг знак, който би могъл да разкрие самоличността на спортиста;
- 5. съществуват различия между кодовите номера на пробите и номерата, записани в съпроводителните документи към тях;
- 6. съществуват видими разлики между уринните проби „А“ и „Б“ – цвят, мътност, наличие на утайка;
- 7. количеството и рН на уринната проба са различни от изискванията на Международните стандарти за лабораториите;
- 8. уринните проби са с относително тегло, равно или по-малко от 1,005, измерено с рефрактометър в лабораторията след отварянето на проба „А“.
(5) Отказът за изследване на пробата или пробите се вписва в протокола по чл. 37, ал. 1, който се подписва от члена на антидопинговия екип и от приемащия служител от лабораторията за допингов контрол.
(6) Пробите, за които е отказано изследване, се съхраняват при подходящи условия от лабораторията за допингов контрол за срок 3 месеца считано от датата на предаване на протокола с резултата на Антидопинговия център.