(1)(Изм. - ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 06.07.2015 г.) По предложение на прокурора със съгласие на пострадалия или по искане на пострадалия съответният първоинстанционен съд може да забрани на обвиняемия:
- 1. да доближава непосредствено пострадалия;
- 2. да осъществява контакт с пострадалия под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс;
- 3. да посещава определени населени места, райони или обекти, в които пострадалият пребивава или посещава.
(2)(Нова - ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 06.07.2015 г.) Съдът уведомява пострадалия за възможността да бъде издадена Европейска заповед за защита.
(3)(Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 06.07.2015 г., доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Съдът разглежда незабавно предложението или молбата еднолично в открито заседание с изслушване на прокурора, обвиняемия и пострадалия. Определението на съда е окончателно.
(4)(Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 06.07.2015 г.) Забраната отпада след приключване на делото с влязла в сила присъда или когато производството бъде прекратено на друго основание.
(5)(Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 06.07.2015 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Пострадалият по всяко време може да поиска от съда отмяна на забраната. Съдът се произнася по реда на ал. 3.
(6)(Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) В съдебното производство правомощията по ал. 3 и 5 се осъществяват от съда, който разглежда делото.