Ратификация · Държавен вестник

Закон за ратифициране на Конвенцията, приета от Съвета в съответствие с чл. 34 от Договора за Европейския съюз, за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите - членки на Европейския съюз, и на Протокола, съставен от Съвета в съответствие с чл. 34 от Договора за Европейския съюз към Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите - членки на Европейския съюз

Обнародван
ДВ, бр. 58 от 2007 г.
17 юли 2007 г.
В сила от
31 януари 2022 г.
Изменения
ДВ, бр. 8 от 2022 г.
1 изменение
Разпоредби
3

Действащ текст · в сила от 31.01.2022 · ДВ, бр. 8 от 2022 г.

Действащ текст · последно изменение ДВ, бр. 8 от 2022 г.
Чл. 1изм. · в сила от 31 януари 2022 г.
(Доп. - ДВ, бр. 8 от 2022 г.) Ратифицира Конвенцията, приета от Съвета в съответствие с чл. 34 от Договора за Европейския съюз, за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите - членки на Европейския съюз, на 29 май 2000 г. в Брюксел, със следните декларации:
  1. 1. Декларация по чл. 9, параграф 6: “Република България декларира, че ще изисква съгласието на трансферираното лице по чл. 9, параграф 3, преди да е постигнато споразумението по параграф 1 между заинтересуваните държави членки.” 2. Декларация по чл. 24, параграф 1: “Република България декларира, че декларацията, направена до Съвета на Европа по отношение на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 1959 г. и протоколите към нея, се прилага също и за настоящата конвенция, както и че компетентните органи по прилагането на настоящата конвенция и за прилагането на разпоредбите относно взаимопомощта по наказателни дела, съдържащи се в актове по чл. 1, параграф 1, са: 1. За молбите за правна помощ за досъдебното производство - Върховната касационна прокуратура на Република България;
  2. 2. За молбите за правна помощ за съдебното производство: а) окръжните съдилища по местонахождение на задържаното лице - за прилагането на чл. 9; б) равен по степен съд по местоживеене на лицето - за прилагането на чл. 11; в) апелативният съд по местоживеене на лицето - за прилагането на чл. 10; г) районните или окръжните съдилища - за всички останали случаи, съобразно компетентността им по вътрешното законодателство.” 3. Декларация по чл. 24, параграф 1, буква “б”: “Република България декларира, че централни органи за целите на прилагането на чл. 6 са: 1. Върховната касационна прокуратура - за молбите за правна помощ за досъдебното производство; 2. Министерството на правосъдието - за молбите за правна помощ за съдебното производство. Компетентният орган по чл. 6, ал. 8 е Върховната касационна прокуратура. Временният трансфер на задържани лица за целите на разследването по чл. 6, ал. 8 се допуска от съответния окръжен съд. Този ред не се прилага за молби или съобщения, отправени или адресирани до Европейската прокуратура. Молбите, адресирани до Европейската прокуратура като орган, към който е отправено искането, следва да се предават на Централната служба на Европейската прокуратура. В спешни случаи те могат да бъдат предадени директно на европейския делегиран прокурор в Република България. В такива случаи копие трябва да бъде изпратено до Централната служба на Европейската прокуратура.” 4. Декларация по чл. 24, параграф 1, буква “д”: “Република България декларира, че компетентният орган за прилагането на чл. 18, 19 и 20 е Върховната касационна прокуратура. Европейската прокуратура при упражняването на правомощията си, предвидени в чл. 22, 23 и 25 от Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ, L 283/1 от 31 октомври 2017 г.), е компетентна да отправя молби в съответствие с чл. 18 от Конвенцията и да действа като компетентен орган в съответствие с чл. 19, параграф 2 и чл. 20, параграфи 1 – 5 от Конвенцията.”
Чл. 2изм. · в сила от 20 юли 2007 г.
Ратифицира Протокола, съставен от Съвета в съответствие с чл. 34 от Договора за Европейския съюз към Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите - членки на Европейския съюз, на 16 октомври 2001 г. в Люксембург.
Заключителна разпоредба
§ единственизм. · в сила от 20 юли 2007 г.
Законът влиза в сила на датата, определена от Съвета, съгласно чл. 3, параграф 3 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори.

Попитайте асистента за този акт

Безплатно

Натиснете „Попитайте“ до всеки член, за да питате точно за него.

Един въпрос на ден, без регистрация.