(1) При извършване на експертизата на временната неработоспособност лекуващият лекар (стоматолог):
- 1. прави преценка на здравословното състояние на болния и на неговата работоспособност въз основа на клиничен преглед, резултатите от направените изследвания, заключенията на консултантите, характера на работата и условията на труд на болния;
- 2. вписва в личната амбулаторна карта (ЛАК) на болния при всеки преглед: а) данните от анамнезата, обективния статус, направените изследвания, предписаното лечение и диагнозата; епикризите от болничното лечение и талоните с изследванията и консултативните мнения на специалистите се прилагат в ЛАК; б) своята преценка за работоспособността на болния (“работоспособен” или “неработоспособен”); в) номера и серията на болничния лист, началото и продължителността на временната неработоспособност; г) подписва се под посочените данни и поставя личния си печат;
- 3. описва болничния лист в контролния лист към ЛАК по следните реквизити: номер, начало и продължителност на временната неработоспособност, органа, който го е издал (лекуващ лекар или стоматолог, ЛКК, по решение на ТЕЛК), и диагноза;
- 4. изпраща служебно болничния лист на работодателя, при условие че болният заяви писмено, че липсва възможност болничният лист да бъде предоставен на работодателя, най-късно два работни дни от началото на разрешения отпуск;
- 5. трудоустроява работника с болничен лист, когато здравословното му състояние налага леки облекчения в трудовия му процес, но за не повече от един месец;
- 6. насочва болния към ЛКК, когато: а) осигуреният е ползвал непрекъснат отпуск за временна неработоспособност в продължение на 7 календарни дни, разрешени от един или повече лекуващи лекари (стоматолози); б) осигуреният е ползвал 40 дни отпуск за временна неработоспособност в една календарна година с прекъсване, разрешен еднолично, от един или повече лекари; осигуреният декларира в ЛАК продължителността на отпуска по болест, ползван еднолично в една календарна година; в 40-дневния отпуск не се включват дните за временна неработоспособност поради бременност, раждане, осиновяване, лечение в чужбина и карантина; в) състоянието налага продължителен отпуск по болест; г) здравословното състояние на болния налага трудоустрояване за повече от един месец;
- 7. подготвя необходимата медицинска документация и вписва своето становище в ЛАК при насочване на болния към ЛКК по даден повод.
(2) Личният лекар насочва болния към ТЕЛК, когато приема, че е налице трайно намалена работоспособност (намалена възможност за социална адаптация), която не е предшествана от временна неработоспособност. Насочването се прави с медицинско направление за ТЕЛК - приложение № 1, което се изготвя съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 3.
(3) Болничен лист не се издава и не се прави насочване към ЛКК и ТЕЛК, ако болният не представи ЛАК и документ за самоличност, включително при стационарни условия.
(4) Личната амбулаторна карта се закупува и съхранява от лицето, заверява се от личния лекар, който вписва номер по ред и дата на издаването и регистрационния номер на лечебното заведение, поставя подписа си и личния си печат. При промяна на личния лекар ЛАК се презаверява от новоизбрания лекар.
(5) При изгубена или унищожена ЛАК личният лекар заверява новата, като посочва причината и поредността на картата. При изчерпване на картата личният лекар вписва в новата “продължение”.
(6) Лицата имат право да притежават само по една ЛАК. Здравните книжки, издадени на лица, обслужвани от лечебни заведения към ведомствата по чл. 5, заместват ЛАК. Амбулаторният лист не замества ЛАК и се ползва само като помощен документ при осъществяване на контролна дейност.
(7) На неосигурени лица по Кодекса за социално осигуряване (КСО) при временна неработоспособност лекуващият лекар издава медицинско удостоверение за период до 7 дни, след което при необходимост насочва лицето към ЛКК при спазване изискванията на ал. 1, т. 1 и 2.
(8) Решенията на лекуващите лекари и ЛКК се обжалват по реда на чл. 112 от Закона за здравето (ЗЗ).