(1) Защитата на сгради от шум, чийто източник е извън тях, се определя в зависимост от:
- 1. избраното местоположение на сградата по отношение на шума в урбанизираните територии и различните устройствени зони;
- 2. предвижданото разпределение (разполагане на помещенията с гранични стойности на показателите за шум);
- 3. звукоизолацията на външните ограждащи конструкции и елементи на сградата.
(2) Мерки за защита от шум се предвиждат задължително при източника на шум, когато и доколкото това технически е възможно.