(Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.)
(1) Разрешенията за ползване на номерационни ресурси съдържат:
- 1. предоставени номерационни ресурси;
- 2. идентификационни данни;
- 3. датата на издаване на разрешението.
(2) В разрешенията за ползване на номерационни ресурси се включват всички или някои от следните условия:
- 1. услугата, за която се ползват номерационните ресурси, включително изисквания във връзка с предоставянето на тази услуга, както и изисквания за прозрачност на тарифните принципи и максимални цени, които могат да се прилагат в специфичен номерационен обхват за гарантиране на защита на потребителите в съответствие с чл. 4, ал. 1, т. 4;
- 2. изисквания за ефективно и ефикасно ползване на номерационни ресурси в съответствие с този закон;
- 3. изисквания за преносимост на номерата в съответствие с този закон;
- 4. задължение за предоставяне на информация за крайните ползватели, включена с тяхно изрично съгласие в телефонен указател, за целите на чл. 258;
- 5. максимален срок в съответствие с чл. 71;
- 6. възможност и условия за прехвърляне на права по разрешението по искане на носителя на правата, включително условие, че правото за ползване на номерационни ресурси е обвързващо за всички предприятия, на които се прехвърлят правата;
- 7. такса за ползване на номерационни ресурси в съответствие с чл. 143;
- 8. задължения, произтичащи от международни споразумения, които уреждат използването на номерационни ресурси;
- 9. задължения във връзка с извънтериториалното ползване на номерационни ресурси в рамките на Европейския съюз с цел да се осигури спазването на правилата за защита на потребителите и други правила във връзка с използването на номерационните ресурси в държавите - членки на Европейския съюз, в които тези ресурси ще се използват.