(1) Националният съвет удостоверява статуса на местните породи на основание чл. 18а, ал. 6 от Закона за животновъдството.
(2) Заседанията на Националния съвет за определяне на статуса на породите селскостопански животни се провеждат ежегодно до края на месец март.
(3) Статусът на породите се определя към 31 януари на текущата година, като информация за числеността, местонахождението на стадата, географската им концентрация и размер на фермите се взема от регистрите по чл. 18, ал. 6, т. 2 от Закона за животновъдството.
(4) Последващи актуализации за текущата година на регистрите по чл. 18, ал. 6, т. 2 от Закона за животновъдството не се вземат под внимание при определяне на развъдния статус.
(5) На база информацията по ал. 3 и икономически фактори, отчитащи специфичните условия за страната и региона, Националният съвет оценява категорията рисков статус за всяка порода съгласно утвърдени прагови равнища по видове и породи, от които дадена местна порода се счита за застрашена - изготвени от работна група от учени от Селскостопанската академия и висшите учебни заведения, представители на Министерството на земеделието, храните и горите и ИАСРЖ.
(6) Не по-късно от 10 работни дни Националният координатор по генетични ресурси представя на министъра на земеделието, храните и горите доклад с решението на Националния съвет за статуса на породите.
(7) Решението на Националния съвет за статуса на породите се публикува на интернет страницата на ИАСРЖ.