(Нов - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.)
(1) Съдът спира производството:
- 1. по съгласие на страните;
- 2. в случай на смърт на някоя от страните;
- 3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните;
- 4. когато има образувано друго административно или съдебно производство, което има значение за правилното решаване на спора;
- 5. когато при разглеждането на делото се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на спора;
- 6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон;
- 7. когато има образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд или Върховния административен съд по въпрос от значение за спора;
- 8. при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора;
- 9. в изрично предвидените в закон случаи.
(2) Определението за спиране по ал. 1, т. 1 - 8 подлежи на обжалване с частна жалба, а по т. 9 - по определения в съответния закон ред.
(3) Производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му, за което съдът в случаите на ал. 1, т. 2 - 8 и сам взема необходимите мерки. След възобновяването производството продължава от последното процесуално действие, извършено преди спирането.
(4) Определението, с което се отказва възобновяване на производството, подлежи на обжалване с частна жалба.
(5) Спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в 6-месечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му. Ако е постановено решение, то се обезсилва.