(1) Изпълнителното производство се прекратява:
- 1. когато е започнато от лице или срещу лице или орган извън посочените в чл. 274;
- 2. по писмено искане на взискателя;
- 3. когато изпълнителното основание бъде признато за нищожно или бъде отменено;
- 4. когато се представи влязло в сила решение по чл. 298;
- 5. при погасяване на задължението поради изпълнението му, установено с изходящ от взискателя документ или с официален документ;
- 6. поради смърт на страна, когато задължението е с оглед на личността и;
- 7. поради фактическа или правна невъзможност за изпълнението му;
- 8. поради други безспорни обстоятелства, установени с писмени доказателства;
- 9. по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо, до получаването на поканата по чл. 277 е изтекла давността по чл. 285;
- 10. в случаите по чл. 280, т. 2, ако взискателят не поиска възобновяване на производството в едномесечен срок от спирането;
- 11. в случаите по чл. 280, т. 3 - с изтичането на три месеца от постановлението за спиране, в случай че задължението е за незаместимо действие.
(2) Когато за продължаването на производството е необходимо съдействието на взискателя, органът по изпълнението може да му даде срок да извърши необходимото процесуално действие. Ако взискателят не изпълни действието в срок, производството се прекратява.
(3) В тридневен срок от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване органът по изпълнението вдига служебно наложените обезпечителни мерки.
(4) Влязлото в сила постановление, с което се отказва прекратяване, не е пречка за предявяване на иска по чл. 292.