(1) Предоставянето на държавна помощ, освен в случаите, предвидени в Договора за функционирането на Европейския съюз, е несъвместимо с вътрешния пазар.
(2) Предоставянето на държавна помощ е съвместимо с вътрешния пазар, когато помощта: 1. има социален характер и се предоставя на отделни потребители, без дискриминация относно произхода на съответните стоки, или 2. е предназначена да отстрани щетите, причинени от природни бедствия или от други извънредни събития.
(3) Предоставянето на държавна помощ може да се приеме за съвместимо с вътрешния пазар, когато отговаря на някое от следните условия:
- 1. насърчава икономическото развитие на райони с ниско жизнено равнище или с висока безработица;
- 2. подпомага изпълнението на проект със значителен икономически интерес за Европейския съюз или за преодоляване на съществени трудности в икономиката на Република България;
- 3. подпомага развитието на определени стопански дейности или отделни икономически райони, ако не засяга търговските условия в степен, която противоречи на общия интерес на Европейския съюз;
- 4. подпомага насърчаването на културата и опазването на културното и историческото наследство, ако не засяга търговските условия и конкуренцията в Европейския съюз в степен, която противоречи на общия интерес на Европейския съюз;
- 5. разрешена е с акт на Съвета на Европейския съюз по предложение на Европейската комисия.
(4) Държавната помощ по ал. 2 и 3 се предоставя при условията и по реда, определени в този закон.