(1) Искът за унищожение на завещателното разпореждане се погасява с изтичането на три години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта, и във всеки случай с изтичането на десет години от откриването на наследството.
(2) Ако узнаването предшествува откриването на наследството, тригодишният срок тече от откриването.
(3) Възражението за унищожаемостта не е ограничено със срок.